ПОЛУЕСЕНЕН, ПОЛУЗДРАЧ... пристъпвайки към зимата Среброто е цветът на този дъжд ръцете му - изящни до полуда – се стичат по чертите на града и слизат в парка някъде се губят от капките му идва светлина и тя пронизва лоното на мрака взривява тялото му без тъга и от парчетата издига арка която е порталът към света изкъпан от обиди и умора а в дъното заспива есента и птиците загрижено мърморят 25 ноември 2004