Идеята за тотално произведение на изкуството е основополагаща за теорията и практиката на модерното изкуство. Тя се изразява в стремежа на художника да постигне единство между пространство и време със средствата на изобразителното изкуство. Не е без значение и прагматичният момент да се въздейства по възможност върху всички сетива и възприятия на реципиента чрез средствата на различни изкуства (музика, театър, балет, кино), обединени в тоталното произведение. Тоталното обаче се изразява и в търсене на абсолюта. Това довежда до две последствия за развитието на модерното изкуство. От една страна, то изоставя конкретното, частното, единичното, а оттук и феноменологичното. Натуралистичното наподобяване отстъпва пред все по-засилващата се тенденция към абстрактност, чрез която намира израз всеобщото.