Като млад човек аз имах дълго време един сън, който се повтаряше няколко пъти - Ре минорният концерт на Моцарт. Никога не бях го учил или свирил, но го харесбах много. В образованието си не стигнах да го свиря... Сънят ми беше, . че съм с фрак и излизам да свиря този концерт... Както във всички сънища, не се знае в Пловдив ли съм, в София ли, или в Плевен - сядам на пианото, оркестърът започва... Познати лица. Идва главната тема... Но след това подкарвам някакви бибапи... Публиката ме освирква... Събуждам се в кошмарна хладна пот. И след четвъртия или петия сън като този си казах, че е време да сменя жанра...