Целта, която си поставя този труд, е да обрисува в най-общи линии историята на империята, на която Византион бе център. Поради това ми се струва естествено да приемем за отправна точка датата 11май 330 г. - денят, в който Константин Велики тържествено освещава новата столица на империята, разположена на брега на Босфора, и да завършим с 29 май 1453 г. - дата, бележеща смъртта на последния византийски император, убит, защитавайки стените на Константинопол, и завземането на града от турците. Напълно осъзнавам опасността да се изложа на евентуални критики, приемайки за начало на империята 330-та г. Несъмнено е, че "римската" империя не прекратява съществуването си на тази дата, за да бъде незабавно продължена или пък "заместена" от "византийската". Също толкова основателно би могло да се избере за начало годината 395, когато след смъртта на Теодосий империята се поделя между Аркадий и Хонорий. Някои учени определят? началото на Византийската империя от царуването на Юстиниан (527 - 565 г.) и дори от това на Лъв Исавър (717 -740 г.). Намирам тези спорове за напразни. Империята може да се нарече византийска още от момента, в който императорът - който чак до 1453 г. продължава да се нарича "император на ромеите" - напуска Рим, осъзнавайки невъзвратимия му упадък, и премества столицата в Константинопол, превръщайки го в политически и административен център на империята. Периодът на бавната и продължителна еволюция, която преобразува принципата на Август в една източна християнска империя, вероятно е белязан и с по-значими дати, но едва ли някоя от тях е по-красноречива.