Терминът "католически" може да се разглежда в две основни насоки. От една страна етимологически, означава универсален. В този случай е един от атрибутите, които теолозите приписват на църквата. От друга страна, този термин позволява сред масата християни да се разпознават онези, които се считат за членове на тази църква, чийто ръководител е епископът на Рим, Папата. Именно по този начин католицизмът се противопоставя на протестантството, на източното православие, на сектите на коптите, на арменците, и т.н. Пишейки История на Католицизма ние я разбираме точно в този последен смисъл. Но тъй като Католическата църква е била през цялата своя история разкъсвана от разпри, свързани с доктрината или с дисциплината, и тъй като две враждуващи школи - и едната, и другата, постоянно претендират, че те единствени изразяват истината, от значение е да се определи най-общо в името на кои критерии се е обособила автентично една "католическа" доктрина, а отклоняващите се от нея течения са се превърнали спрямо нея и от нейна гледна точка в "еретични".