В началото на август 1914 г. избухва "Голямата война" и това е първият всеобщ конфликт в Европа след времето на наполеоновите войни. Защо век след тях всички Велики сили отново се включват в "тотална" битка? Обстоятелствата на дипломатическата криза от юли 1914 г. не са достатъчни, за да обяснят това. Трябва да се вземе предвид състоянието на международните отношения през десетте предходни години. Между 1904 г. и 1914 г. над Европа на четири пъти надвисва заплахата за всеобща война: през 1905-1906 г. във връзка с инициативите, предприети от Германия за противодействие на френската експанзия в Мароко; през февруари-март 1909 г. вследствие анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария; през юли-август 1911 г. по време на новата мароканска криза, предизвикана от германската политика; и през 1912— 1913 г. по време на двете балкански войни, които поставят в опасен конфликт интересите на Русия и Австро-Унгария. От друга страна, тази поредица от кризи поражда усещането, че винаги е възможно да бъде намерено мирно решение. Освен обстоятелствата на всяка конкретна криза, тази ситуация има дълбоки корени, скрити в мощното надигане на националните чувства в повечето от европейските страни. Това има два потенциално опасни резултата -движенията на националните малцинства по конкретно на Балканите, и в още по-голяма степен усещането в големите европейски страни, че националната им цялост е заплашена от техните съседи, чувство, което в Германия е засилено до такава степен, че император Вилхелм II е убеден в неизбежността на войната, защото Франция я иска.