"Европейските постмодернисти, разбира се главно френските, демонтираха идеологията на старото Просвещение и старите визии за прогреса и националната държава.
Новото поколение европейски мислители от втората половина на XX век престанаха да вярват на големите наративи и едностранчивите утопии. Постмодернистите атакуваха фронтално идеологическите основи на модерността, а даже самата история като наука за светското спасение на човечеството.
Те разрушиха идеологическите крепостни стени на новия затвор на разума, но не дадоха на освободените ново убежище. Станаха екзистенциални номади търсещи нещо, в което може да повярват, пътешествайки из света без граници"
Галя Симеонова-Конах