Православни храмове по българските земи (XV – средата на XX в.)Архитектура, история, библиография

Продуктов номер: 6175
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: Архитектура | Православна литература
Издателство: БАН Марин Дринов
Състояние: Нова книга
535 страници
твърди корици
Първо издание: 2002
Народност: българска

---

2000 хиляди години християнство. Православни храмове по българските земи (XV – средата на XX в.) Архитектура, история, библиография. БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ - ХИЛЯДОЛЕТНА ХРИСТИЯНСКА ТЕРИТОРИЯ Архитектурата на православните храмове, създавани по българските земи - една от най-древните християнски територии на Европа, е изследвана от многобройни български учени, принадлежащи на различни поколения и научни школи. Резултатите от техните проучвания обаче и до днес остават разпръснати в различни издания и архиви, някои от които са трудно достъпни дори за специалистите. В предлаганото издание са събрани и публикувани наличните историко-архитектурни материали за една част от това ценно архитектурно наследство. В него са обхванати съществена част от църковните сгради, изградени от началото на XV до средата на XX в. Без да претендира за абсолютна изчерпателност, то ще даде възможност да се изгради по-пълна представа за обема и качествата на този дял от архитектурното творчество на българската народност през един от най-драматичните периоди на историческото и битие. Изборът на историческия период е продиктуван от: изключителното му значение за развитието на новобългарската история; вътрешната обусловеност на протичащите през него процеси; единството на религиозните нагласи на българите; ролята на църквата за духовната устойчивост на народността, за съхраняването на нейната идентичност в дните на трагични изпитания, за изразяване на народното самочувствие и утвърждаване на българската идея за държавност след възстановяване на независимостта на страната. Формата на изданието е продиктувана от убеждението на авторите, че фактологичният материал трябва да бъде поднесен без привнасянето на личните оценки и пристрастия на съставителите му. Той се състои от архитектурни заснемания и фотоматериали, исторически данни, извлечения от различни архиви, и библиография, включваща различни по вид издания, третиращи проблеми на църковната култура, архитектура и изкуство. Принципът на подреждане на обектите е хронологичен. Изборът им почива върху изискването да са достатъчно пълно документирани; този принцип обаче допуска изключения за храмовете, които са ценни, но непривлекли още вниманието на изследователите, или са заплашени от разрушаване. Съзнателно са избягвани както критерият "представителност", който винаги съдържа определена доза субективност, така и определението "качественост". Обемът на обяснителните текстове е в зависимост от натрупаните познания за отделните обекти и, разбира се, от възможността авторите да достигнат до тях. Илюстративният материал, чертежи и фотоснимки, е изготвян по различно време и от различни автори, поради което е разностилен. Авторите са убедени обаче, че представен без корекции той дава възможност да се изяви отношението на няколко поколения изследователи към прецизността при документиране на паметници от миналото и очертава в този смисъл методиката на работа на отделните учени. Голяма част от фотоматериалите са предоставени от художника-фотограф Д. Карадимчев. Съществена част, главно на новобългарските обекти, са изработени от авторите, а част са архивни снимки на обекти, днес силно променени или дори несъществуващи. Както броят на изследванията, така и графичната документация илюстрират по своеобразен начин колебанията на изследователския интерес към православната църковна архитектура през периода между началото на XV и средата на XX в.