Слави Боянов е философ и писател, специализара в Сорбоната - Париж. След завръщането си в България е избран за асистент в Софийския университет, където преподава история на философията на Европейския ренесанс. В студията си "Защита на човешката личност" открито атакува фашизма и комунизма и през 1955 е арестуван от Държавна сигурност, а ръкописите му са конфискувани. През 1971 г. е назначен в Института по философия към БАН. От 1988 г. живее със семейството си в Париж. Това е роман за едно детство. Книгата започва с първите мигове на човешката поява, първото отваряне на очите, когато причудливите игри на светлини и сенки едва очертават контурите на нещата. Чудните видения, които само детските очи могат да зърнат, се разгръщат като калейдоскоп на декора на родопското селище, до което достигат като далечно ехо тътнежите на Първата световна война, която детето отгадава по тревогите на хората наоколо. Тук все още за малкия герой всяка вещ има своето битие, всяка среща е досег с един друг свят, природата живее в седмоцветието на дъгата, небето примамва с глъбините си и светът се разгръща с чаровността на детското виждане, най-поетичното виждане на природата. Безизходността от тревогите на живота и фаталността на войната намира утеха в успокоенията на религията, чието влияние и въздействие изпитва и малкият герой. Но това е по-скоро поетичното чувство па детето, оцветено в пантеистична окраска, чиято бляскава обвивка скоро се попуква от сблъскването му с живота и със следите на историята, защото то бе видяло с очите си малките черепи на зверски избитите деца от турските башибозуците през време на Априлското въстание в самия Божи храм и това разклаща вярата му.