Проблеми на българската градска култура, Том 3 – Етнография на българския град

Продуктов номер: 8733
Изчерпана

Автор: Сборник
Категория: Българска културология, етнология и фолклор
Издателство: Векове
Състояние: Нова книга
323 страници
меки корици
Първо издание: 2002
Народност: българска

---

Сборник с доклади и съобщения от VII национална конференция на българските етнографи, 10-12 октомври 1989 г., гр. Русе УВОД Предложеният сборник е първият опит на етнографите в България да навлязат по-широко в една сравнително слабо разработвана досега научна проблематика, каквато е културата на населението в града. Правилно разбиране за нея като част от предметната област на етнографската наука проявяват още първите наши народоведи и университетски преподаватели, които в своите ръководства за изследване на българските културни традиции включват и въпроси за особеностите на градския бит. Пъстрата картина на живота в града с разнообразните му заведения, занаятчийски работилници и оживени пазарища присъства и в многобройните поселищни проучвания. Независимо от това, представянето на градската култура в етнографската ни книжнина е по-скоро епизодично, отколкото целенасочено, и не съответства реално на нейното място и роля в културно-историческото развитие на нашия народ. Развитието на градското направление в резултат на всичко това значително изостана от постигнатото в проучването на културата в селото. Липсваха и достатъчен брой специалисти, и избистрена научна методика за неговото изследване. Години наред в научните ни среди доминираше схващането, че селската култура е "чистият" извор, в който се оглежда етническата физиономия на българския народ. Центрове на професионална култура, в лоното на които през столетията протичаха сложни процеси на културно развитие и външни влияния, градовете бяха някак подценявани. В резултат на всичко това встрани от полезрението на българските етнографи останаха такива важни въпроси, каквито са тези за връзката и взаимозависимостта между културно-битовите традиции на града със селото. Бели петна в научната ни литература се оказаха и крайно интересните процеси на непрекъснато попълване на градовете със селско население, което не само носеше, но и продължително време запазваше своя селски културно-битов фон. Не бе проучен и потокът на обратно културно влияние - от града към селото. Така бяха разкъсани тесните връзки между тези две наши основни селищни образувания, които въпреки някои свои вътрешни особености в организацията и изявите, винаги са съществували в органично единство в общата културна история на нашия народ. Посоченото състояние на изследванията стана сериозна пречка пред българските етнографи за обективното отчитане на етнокултурното ни развитие в цялата му богата палитра от проявления. Българската академична етнографска наука предприе опит през последните десетилетия да преодолее тези слабости с написването на дисертационни трудове на градска тематика. Благодарение на техния принос бяха осветлени сравнително добре отделни страни от бита на населението във възрожденските ни градове. Във връзка с подготовката за написване на десеттомна "Етнография на България" се постави и въпросът за нов, по-задълбочен подход към тази проблематика. Решено бе да се отдели самостоятелен том, който да се посвети на културата на града. Най-големи заслуги за теоретичното поставяне и съвременно развитие на тази важна научна проблематика у нас има покойният изтъкнат български етнограф проф. д-р Георги Георгиев. Негово дело са: програмната статия за методиката на етнографското проучване на града, поместена в кн. 3 на сп. БАН от 1980 г., статията за етнодемографската характеристика на софийското население в началото на 1979 г. в кн. 5 на сп. "Векове" от 1980 г. и подробно разработените тезиси за тома, посветен на "Етнографията на града" от десеттомната "Етнография на България". Наред с това на етнографската ни наука той остави два крупни монографични труда - "Освобождението и етнокултурното развитие на българския народ (1878-1900)" (С., 1979) и "София и софиянци" (С, 1983), които имат основополагащо значение за етнографския подход към проблемите на града. Осъзнал с цялата сериозност нуждата от издигане на тази проблематика на съвременно теоретично равнище, той бе главният инициатор и научен ръководител на Седмата национална конференция на етнографите в България, посветена на градската култура. Проведена през есента на 1989 г. в гр. Русе с активното съдействие на русенската културна общественост, тя обедини около тази тематика научните интереси на широк кръг етнографи от Етнографския институт с музей при БАН и музеите в страната. Изнесените резултати в научни доклади и съобщения дадоха повод за съставянето на този сборник - полезно градиво за науката. Чрез него многобройната българска етнографска колегия дава израз на дълбоката си почит към светлата памет на проф. д-р Г. Георгиев. Като първи колективен опит в това все още слабо разработено направление научната стойност на този сборник е в многоликия и богат конкретен материал, който "тухла" по "тухла" съзижда представата за градския ни бит. Стотиците интересни факти, които ще открият в него бъдещите му читатели, са онази необходима основа за научни изводи и теоретични обобщения, без която не може да мине нито една наука. В този смисъл сборникът ще ползва еднакво добре както ограничени научни среди, така и по-широки читателски кръгове, които могат да намерят в него редица любопитни сведения за историята и културата на българските градове. Доколко са постигнати тези цели, това ще кажат читателите. Редакционната колегия го предлага с пълната убеденост, че той е интересно и полезно научно четиво. Както споменахме, определени заслуги за неговото издаване и за организирането на Седмата национална етнографска конференция имат русенската културна общественост и музейните работници от града. За всичко сторено с разбиране към етнографската наука от тях българските етнографи им поднасят своята благодарност. От Редакционната колегия