Problemi na bulgarskata gradska kultura, Tom 6 – Gradut: sredotochie na funkcii

Проблеми на българската градска култура, Том 6 – Градът: средоточие на функции

Продуктов номер: 26146
Изчерпана

Автор: Сборник
Категория: Българска културология, етнология и фолклор
Издателство: БАН Марин Дринов
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789543223954
250 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2011 год.
Народност: българска


Целта на шестия том от поредицата "Проблеми на българската градска култура" е да представи града като тип селище, където се съсредоточават множество общественозначими функции с отношение към производствената дейност и културния живот, към образованието и съвременните начини за опазване на етническата памет, както и към утвърждаването на среда, в която наследеното и заимстваното отвън (в българския пример след Освобождението предимно от Европа) взаимно се допълват и съжителстват в единство. Студията на Г. Граматиков "Театър, публика, критика" е посветена на възникването и дейността на Хасковския театър. Авторът проследява ролята на градската интелигенция за създаването на условия за театрална дейност, за формирането на публика, за налагането на театрална продукция с високи качества. Студията на Д. Василева "Приносът на Ловешката земляческа организация за развитие на регионалната мемоаристика и опазване на спомена за ловешките църковно-просветни дейци и дарители за образование до Освобождението" е посветена на онези факти от живота на Ловеч след Освобождението, които показват как в новобългарската история градът поема и функцията на пазител на паметта - за самото селище и за неговите най-изявени дейци. Студията на Г. Симеонова "Дрехарството в Русе" разглежда социално-професионалните и организационно-производствените условия за създаване на облекло от европейски тип в града. Приемствеността в изработването на дрехи е проследена от възраждането до наши дни. Студията на Св. Богданова "Градски начин на живот, възпроизвеждащ европейски образци на поведение" припомня чрез примери от поведението в семейството и в обществото, че българинът не е бил чужд на европейския начин на живот, поради което в стремежа си за интегриране към Европа той може да разчита и на опита на собствения си народ. С богатството на емпиричния си материал и с проблематиката, която поставя на вниманието на читателите, томът би могъл да разшири познанията както на специалистите, така и на широката читателска аудитория, която се интересува от градската култура на българите.