Психо-физическа подготовка на актьора за работа • Алтернативни принципи и техники

Продуктов номер: 6861
Изчерпана

Автор: Аделаида Якимова-Фурнаджиева
Категория: Театрознание
Издателство: Авангард принт
Състояние: Нова книга
146 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска
Преводач: Даниела Нойвирт

---

Увод - Аксиома на желанието Започнах работата си над този труд с ясното съзнание, че няма да бъде лесно да се обединят в едно техниката на Ф. М. Александър, методът - Моше Фелденкрайс и системата на Майкъл Чехов. Текстът, който предлагам на вниманието на тези, които отворят следващите страници, е "неправомерен". На него не би трябвало да се гледа като на единствено правилен и строго задължителен. Може би за критиците ще бъде "сякаш теоретичен", но със сигурност няма да е мистификация и псевдо-философстване върху принципи и техники. Това ще е един опит да се фокусира вниманието на решилия да прочете следващите страници върху изискванията на театъра и специфичните нужди на актьора, макар да съзнавам, че ще е критикуем по отношение на някои точки. Провокацията за този научен експеримент се крие в дългогодишната ми професионална работа на сцената като оперна певица и срещнатите трудности, а от известно време и от породените въпроси и проблеми по обучението ми за оперен режисьор и в настоящата ми работа като такъв. През всичките тези години си задавах въпроса защо не съм срещала по време на работата си в театъра ясна и пълна система за преподаване на актьорско майсторство, която да подготви тялото и психиката на младия актьор или оперен певец за професионална дейност. От тази липса по-късно като, че ли произлизат неосъзнатите (или не до там осъзнати трудности) за раждането на един спектакъл или изграждането на театрален и/или вокален образ. Сцената е зона на паралелна реалност, свят, който може да се постигне и да се живее в него. В този смисъл режисьорът или театралният педагог често са в ролята на "слепци, които водят слепци", убеждавайки ги, че знаят пътя. В този творчески акт винаги е имало вид самонадеяност, може би поради липсата на точни и ясни жалони , които биха транслирали пътя към постигането на сигурен резултат. Близко до съзнанието на всеки работещ в тази сфера е, че тази дейност, освен мисионерска би трябвало и да е и вид занаят. Необходимо е да има методология, на която да се опре всеки действащ режисьор, актьор, певец, за да си помогне с наличен материал върху изразните средства, с които да постигне по-лесно театралния продукт. Театралната педагогика и респективно режисура са една изключителна магия, за която са нужни качества, без които не можеш да "разтвориш" душевността и психофизиката на един млад човек и да извадиш на повърхността всичките му потенциални актьорски възможности. Сцената е била винаги вид общуване с обществото, вид колективно общуване. И ако участниците в даден спектакъл успеят да създадат някаква атмосфера, тя винаги се усеща и потича енергия в цялостната работа по спектакъла. Природата на актьора е двойнствена. По самата си идея спектакълът е ситуация, в която материята е оставена сама на себе си. До голяма степен опората на нещата се е "измъкнала изпод краката". Те, в една или друга степен, например, са изгубили битийната си "патерица". Едновременно с това "душите се възнасят", както би казал Платон. С две думи "природните тела" са изгубили своите ентелехии (Гр.entelecheia 1. у Аристотел нематериално, дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство; 2. нематериално, жизнено начало, което направлява развитието на организма отвътре), като парадоксално са "запазили живота си", както би го коригирал Аристотел. И така всеки спектакъл е вид "оргия", неконтролируемо от-състояние, т.е актьорът да е в състояние да се погледне отстрани. Той трудно се поддава на понятийно охарактеризиране и не пасва на теории. Извлича битие от собствената си не-битийност, до голяма степен се подвизава в парадокса и е мистериален. От казаното става ясно, че актьорската игра е екзистенция (съществуване) на границата между два статуса: "тяло с лице" и "тяло без лице". Казано по друг начин "лице-маска" и "лице-индивидуалност". Самата граница като "Аз-като себе си" и "Аз-в зоната на домогване до образа-образец" е собствената територия на креативното (творческо). За да може да се разбере тази двойственост и казаното до тук, трябва да се даде на начинаещия актьор една методология, която би помогнала в разясняването какво е сценична игра, как се създава сценичен образ и как да се подготви тялото и психиката за постигането на всичко това. Изложената до тук рефлексия (Лат.reflexio) е направена с оглед на един определен интерес към театралността и нейния жив потенциал. От такъв вид интерпретация смятам, че биха могли да произтекат доста следствия като например театрална система и метод-перспектива, с разработването на която ще се заема лично и с удоволствие в следващите страници, още повече че вярвам определено в необходимостта да се проучи и пълноценно използва ресурса на т. н. "театрални методи". (Гр. ахiomа) очевидна истина, която не се нуждае от доказателство; изходно положение, което служи за основа на доказателствата на други положения на научна дисциплина.