Психология на изкуството

Продуктов номер: 16501
Изчерпана

Автор: Петeр Цанев
Категория: Изкуство - други | Изобразително изкуство
Издателство: Национална художествена гимназия
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789549214734
566 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

Психологията на изкуството възниква в края на 19 век с цел да разшири полето на естетиката, като създаде модел за една нова експериментална естетика, базирана върху обективните познания на научната психология . След това психологията на изкуството започва да се развива като сбор от алтернативни психологически подходи към изкуството, които се явяват част от различни, враждуващи помежду си психологически школи. Изкуствознанието като обща наука за изкуството не влиза в ролята на арбитър, защото методологически се разграничава от всички възможни форми на "психологизъм". Така психологията на изкуството остава извън изкуствознанието. Позиция, която позволява на отделните психологически школи да предлагат свои психологически теории за изкуството, голяма част от които остават "невидими" за самото изкуствознание, а друга част успяват да проникват в неговата същност под формата на определени теми, термини и идеи. Ето защо през целия 20 век съдбата на психологията на изкуството се оказва много по-обвързана с историята на модерната психология и процесите в модерното и съвременното изкуство, отколкото с теоретичното развитие на самото изкуствознание. Може да се каже, че психологията на изкуството се развива като специфична психологическа област, която се намира на границата между естетиката и теорията на изкуството. Именно тази граничност се оказва едновременно както недостатък, така и предимство за формирането на психологията на изкуството като дисциплина. Психологията на изкуството остава извън дисциплинарния център на историята на изкуството, което съдейства за нейното противоречиво взаимодействие с останалите две основни области на изкуствознанието: художествената критика и теорията на изкуството. Независимо от факта, че още през 1886 година Хайнрих Вьолфлин (1864-1945), смятан за баща на модерната, академична история на изкуството, в своята докторска дисертация "Въведение към една психология на архитектурата" предлага исторически анализ, повлиян от психологическите идеи на немския психолог Вилхелм Вунд (1832-1920), психологическият подход не намира място сред основните методологически принципи на историята на изкуството . Нито психофизиката на Фехнер, нито физиологичната психология на Вунд успяват да предложат изследователски модел, който е приложим към историята на изкуството. В началото на 20 век психологическите идеи, които са по-близко до сферата на философската естетика и психиатричната литература, отколкото до експерименталната наука, стават източник на инспирация за част от историците на изкуството. Така например теорията за "естетическото вчувстване" на немския философ Теодор Липс (1851-1914) се превръща в източник на вдъхновение за немския историк на изкуството Вилхелм Ворингер (1881-1965), който през 1907 година написва своя прочут труд "Абстракция и вчувстване. Изследване върху психологията на стила" , а теорията за несъзнаваното на виенския психиатър Зигмунд Фройд повлиява върху изследователските интереси на историци на изкуството като Ханс Принцхорн (1886-1933), който през 1922 година написва книгата "Изкуството на душевноболните" и на Ернст Крие