Психология на творчеството

Продуктов номер: 24521
Изчерпана

Автор: Любен Десев | Никола Десев | Салех Брик
Категория: Психология - теоретични работи, направления
Издателство: Парадигма
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789543261338
446 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2011 год.
Народност: българска

---

Отделниче части на книгата са разработени в следния ред: първа част, заключение, мисли и афоризми за творчеството - от първия автор с участието на С. Брик (в гл. ІІ, ІV, V), втора част - от С. Брик и трета част - от Никола Десев. В третата част на книгата са посочени примерни креативни задачи. Те са предназначени за читатели на различна възраст и с различно ниво на интелектуално развитие. Особено внимание в книгата се обръща на мотивацията за постижение на учениците в юношеска възраст.

Психологията на творчеството е традиционно квалифицирана като „теоретична дисциплина". Но тя все повече разширява своя излаз в практиката - в сферата
на образованието, на възпитанието и самовъзпитанието, на психотерапията и по-специално на арттерапията и др., - с което се демонстрира гравитация към сферата и на приложната психология.
Многостранното проучване на креативността, на творческата натура и дейнност изисква използване на различни подстъпи към изследването им, при което между различните изследователски подходи няма „китайска стена", а те в една или в друга степен се взаимопреплитат и взаимопроникват един друг. Принципно, парадигмално нов подстъп към изследване на креативността, на творческите личности и процеси е синергетичният подход с характерния за него умствен синтез. С утвърждаване на синергетичната парадигма, обстойно разгледана в първата част на настоящия труд, се преодолява враждебното отношение между представители на различни светогледни ориентации в схващанията им за творчеството и се прокарват мостове на сътрудничество между тях.
Творчеството е свръхсложен синергетично-системен обект, съставен от фундаментални системи или „подсистеми" - социално-личностна, включваща твореца и неговата среда, и продуктивно-процесуална или креативната дейност, вкл. творческия продукт. Диференцирането на тези две подсистеми, които са органически взаимосвързани и взаимопроникващи се една друга, е само в теоретичен (не и в практически) план. То е съвсем условно и ориентировъчно с оглед по-добро опознаване на интересуващия ни обект.
В духа на синергетичната парадигма творчеството е самоорганизираща се и саморазвиваща се система - сложна, отворена, нелинейна, неустойчива, динамична система, в която спонтанно възникват нови структури. То е свързващо звено между хаоса и реда, респ. между подсъзнание и съзнание у човека, иеедна от основните категории в синергетиката.
Системообразуващ признак на креативния синергетичен обект е творческата личност, от чиито качества (а от действието и на други, вкл. случайни, със стохастично-вероятностен характер, фактори) зависи дали ще се използват пълноценно конструктивните възможности на хаоса или тя ще бъде в плен на демоничната му сила. За твореца е типична доминираща „вътрешна мотивация" на поведение, квалифицирана още като алтруистично-егоистична. В основата й са висши потребности (или метапотребности) и ценностни ориентации.
Креативността - главна категория, с която се оперира в психологията на творчеството, - е цялостно, системно (гещалтно) свойство на човека, органически свързано с максимална негова спонтанност и с изключително трудолюбие. Творчеството в човешкото всекидневие с основание се интерпретира
като дериват на трудовата дейност. Генезисът, енергетичната (функционална или динамична) характеристика и изява на човешките творчески възможности са в зависимост от действието на три типа наследственост - космическа, биологийна, социална. Особено ценна за психолози и педагози е детската креативност, която е необходимо навреме и точно да се идентифицира (диагностицира), стимулира, изявява и развива.
Подобно на всяка друга социална дейност, творчеството също си има както значими личностни качества и психически състояния, така и противопоказани или противопоказания, обстойно разгледани и изчерпателно представени в четвърта глава на настоящия труд. Сред особено важните за успешна креативна дейност състояния централно място заема вдъхновението, което възниква по правило у трудолюбивите и не намира благоприятна почва у мързеливите - формиращата се още в ранно детство склонност към труда с основание се третира в психологията като фактор за надареност.
При изследванията в креативната психология на авансцената изпъкват личността на твореца с неговите свойства, психически особености и процесът на креативната дейност, а психическите състояния на човека - субект на дейността - обикновено остават в сянка, без да им се обръща достатъчно внимание. С това обстоятелство е свързано смесването и дори отъждествяването на понятията „вдъхновение" и „инсайт" (или прозрение), въпреки че първото означава психическо състояние, а второто - момент или моменти на интуитивно познание, на интуитивно мислене. С оглед да се избягват аналогични недоразумения, в първата част на книгата са ясно разграничени свойства на личността на твореца, негови временни психически състояния, процеси и субпроцеси на креативната дейност