Психологията на религиозния човек

Продуктов номер: 10847
Изчерпана

Автор: Николай Кочев
Категория: Психология - исторически изследвания
Издателство: УИ Св. Климент Охридски
Състояние: Нова книга
220 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

...целият закон се изпълнява с една дума: възлюби ближния си като себе си. (I Кор., 13. 8) ПРЕДГОВОР Успехите във всички клонове на науката през XX в. са логичен резултат от големия подем, който тя получи през преходното XIX столетие. Ако в края на XIX в. човекът погледна земята от няколкостотин метра височина, през XX в. той полетя над нея с хиляди километри бързина и на хиляди метри височина; достигна и стъпи на Луната и се отправи към други планети. В сферата на хуманитарните изследвания човекът не се придвижи много напред. Дали осъзнато е следвал съвета на древния живописец от двора на Александър Македонски Апелес всеки изминал ден да прибавя нещо ново към онова, до което е стигнал вчера, или Иисус-Христовия съвет човекът да бъде съвършен, както е съвършен небесният му Отец? (Мат., 5, 48). Или човекът винаги е искал да узнае какво е самият той, откъде идва и накъде отива; да изследва самия себе си не само като биогенен вид, но преди всичко като съзнание, като личност. Този момент съществува в Библията, но той не е останал без следи и в древногръцката култура. Девизът, изписан над входа на Делфийския храм γνώθι σεαυτον - "познай себе си", е приет и от представителите на философията, например Аристотел (384-322 пр. Хр.). Днешният човек, макар да е залутан повече в изследване на онова, което е извън него, а в личен план с ежедневните си грижи, не е забравил себе си като личност. У него не са угаснали Прометеевият дух и Фаустовският стремеж да се добере ако не до цялата истина за себе си, поне до частица от нея. Какво е човекът: едно животно, което в биологичен план не се различава от всички останали, или от част от тях, а като съзнание, като "мярка за всички неща" е възлязъл на този пиедестал в резултат на милиони и милиарди години? Той, нищото, станал нещо, започнал да мисли, да говори и пр. А побратимите му кой знае защо застинали в първоначалното си състояние. Само човекът започнал да мисли и да вярва, че светът има своето начало в едно свръх битие, в един върховен абсолют, който е начало на всяко начало. Този абсолют той започнал да тачи и почита като свой творец, който освен всичко друго го дарил с възможност да мисли и да разсъждава. Защо ли е всичко това? Защо човекът не отвори началото на Библията и не види откъде е всичко и какво е самият той. Да се убеди сам, че не съществува по-логичен разказ за началото на битието и изобщо за битието и на самия човек. Че вярата в Бога не е измислица, а е дадена на човека от Него. Проследявайки пък историческия друм на човека, ще се разбере, че в своето лутане той има степени не само на възход, но и на падение; че различните религии са резултат от негово падение, но не и възход. С други думи, че религията не е измислица, а правата нишка, която свързва твореца с човека. Нейното многообразие говори за две неща: 1) Че човекът не може без религия и 2) че многото религии - езически и Религиозно-философски системи, напомнят, че в битието на човека е имало и възход, и падение. Но че винаги религията е била до него, т.е. той никога не е забравял, че човекът е получил битие като човек, а не е станал такъв в резултат на измислени милиарди години, сиреч на еволюция. Следователно науката не е могла да отмине този момент. Изследвайки човека като личност, като съзнание, изследвайки неговата психика, не е могла да не се докосне до религиозната му психика. На сцената на хуманитарните науки се появява психологията на религията. Така формулирана, тази нова научна дисциплина буди недоумение и поставя въпроса: може ли проблемът за мястото на религията като елемент от психологията на личността да се вмести в едно общо или обобщаващо понятие, след като е добре известно, че не може да се говори за психология на личността изобщо. Върху психологията на личността, която е част от едно исторически оформило се общество, са се "стационирали" редица моменти, които отличават не само психологията например на китаеца от тази на германеца или на французина, психологията на два съседни народа, чиято историческа съдба има общи моменти, но дори психологията на две деца, родени от едни и същи родители. Ако историческото минало със своето съдържание оказва въздействие върху формиране психологията на личността, религията също въздейства върху това формиране. И още, и това е особено важно, религията не е минало; тя е и настояще, и бъдеще. Особено когато става дума за онези верски системи, които имат универсални измерения, както и за етническите (езическите) религиозни култове, превърнали се във вътрешно състояние на своите адепти, поради което изразяват тяхната същност. Такъв е например хиндуизмът и култовете в "затворените" общества. Универсалните верски системи (например християнството) не нарушават в никаква степен етническите характеристики на своите последователи, не променят тяхната психология. Иудаизмът и ислямът също имат универсални измерения. При тяхното приемане обаче новият мюсюлманин или иудеин е длъжен да се съобрази с някои изисквания, които в една или в друга степен нарушават неговия етнически код. Следователно многообразието в религиозното изживяване идва както от етническите характеристики на личността, оформени от историческото време, така и от същността на верската норма. Влиянието на тези две страни върху религиозната психология на личността и на обществото като цяло е неопровержимо. Именно затова може и трябва да се говори за многообразие на религиозното изживяване и на утвърдения религиозен опит не само сред представителите на различните религии, но и сред представителите на една и съща верска система - например християнството, изявяващо се в исторически оформени различни насоки, каквито са православието, римокатолицизмът и протестантството с неговите многобройни деноминации, стъпил на историческата сцена през първата четвърт на XVI в. В настоящата работа ще акцентуваме основно върху психологията на православния християнин, като не отбягваме някои основни моменти при римокатолиците и протестантите, както и в иудаизма и исляма.