Сборник научни статии, посветен на живота и творчеството на д-р Георги Китов. Георги Китов е роден на 1 март 1943 година в гр. Дупни-ца. След като семейството му се премества, завършва гимназия в София. През 1966 г. се дипломира в Софийския университет "Св. Климент Охридски" в катедра История с профил археология с магистърска работа на тема "Крепостни съоръжения в Първата Българска държава (VII - IX в.)". Веднага започва работа като археолог на нос Калиакра към Окръжен исторически музей - гр. Толбухин. През 1969 -1970 г. е аспирант в катедра "История и археология" на СУ. В края на 1970 г. постъпва на работа в Археологическия институт с музей при БАН. През 1977 г. защитава кандидатска (докторска) дисертация на тема "Животински изображения в тракийското изкуство XII -I в. пр. н. е.". До 1980 г. завежда античен фонд в АИМ. От 1981 г. до днес е научен сътрудник в секция Тракийска археология. През 1989 г. е избран за старши научен сътрудник II степен. От 1990 до 2001 г. е ръководител на секция Тракийска археология. От 1990 до днес е председател на Общото събрание на учените в АИМ при БАН. Той е ръководител на една от най-големите и успешни експедиции, носеща различни наименования. Основана през 1976 г., тя се нарича ЕПОС (Експедиция за проучване околностите на Стрелча). През 1979 г. тя се преименува на ЕКИП (Експедиция за комплексни исторически проучвания). През 1984 г. експедицията получава нова абревиатура - ЕТАП (Експедиция за траколожки археологически проучвания). От 1989 г. до днес експедицията носи името ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания). Под ръководството на Г. Китов са направени много от големите открития в областта на тракийската гробнична археология в България. Сред тях се нареждат храмовете-гробници край Шипка, Шейново, Ясеново и Крън, които дадоха основание, заедно с Казанлъшката гробница, Казанлъшката котловина да бъде наречена Долината на тракийските царе. Георги Китов е причина село Старосел в Хисарско да получи национална и международна популярност като древен тракийски култов център с откриването през 2000 и 2002 г. на три подмогилни храма. Единият от тях е най-голям, засега, на Балканския полуостров. "Перлата" в досегашните научни открития на Китов е гробницата със стенописи край с. Александрово, Хасковско, която съперничи по важност и художествени достойнства на Казанлъшката. Сред професионалните успехи на Китов е проучването на повече от 450 могилни насипа и откритието на стотици предмети с изключителна музейна стойност, които красят витрините на различни музеи в страната - АИМ и НИМ в София, музеите в Пловдив, Казанлък, Пазарджик, Ловеч, Раднево, Правец, Нови пазар и др. градове. Голяма част от намерените при негови разкопки движими паметници на културата обикалят света с представителни изложби на България - "Злато от Тракия" като част от "Европалия 2002", "Антично злато: Богатствата на траките" и др. Георги Китов е един от основателите на машинния метод в тракийската могилна археология. Научен ръководител на докторанти и студенти, топ има много ученици и последователи сред действащите български археолози. Член е на Научния съвет на АИМ при БАН, председател на Общото събрание на учените от тази институция и Редакционния съвет на списание "Археология".