Пътуване към светлото

Продуктов номер: 14462
Изчерпана

Автор: Георги Грънчаров
Категория: Българска съвременна поезия
Издателство: СамИздат
Състояние: Нова книга
104 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

ПРЕДГОВОР Едва ли преди година, докато пишех поредното си стихотворение, съм се надявал, че то, заедно с редица други, някога ще види бял свят. Сега моята първа стихосбирка вече е факт и аз съм безкрайно щастлив. Подредени в различни тематични цикли, творбите вече могат да достигнат до вас, читателите, за да прецените вие доколко моят труд е бил успешен и доколко самите стихотворения изпълняват своята основна роля - да въздействат върху сетивата. Не е лесно с няколко думи да се опише какво предстои в следващите страници. Разгръщайки лист след лист, вие сами ще се срещнете с едно разнообразие от мимолетни състояния, идейни внушения и лъкатушещи мисли, въплътени в поетичен текст. Ще се срещнете с образи, които вървят по своя път, мечтаят, размишляват, питат се и търсят отговори, откриват около себе си нови неща... Ще ви достигне полъхът на отминали времена, прашни байраци и пожълтели страници история... Ще чуете с ушите си грохота на най-ожесточеното противопоставяне между хората от зората на своето съществуване... Ще се замислите над малките и наглед невзрачни и бездуховни предмети, а някои от тях дори ще намерите в джоба си, на бюрото или окачени на стената... Ще усетите привкуса на морска сол, неугасващо слънце и късчета синьо небе... Всичко това, претворено в слово, съм събрал в своята стихосбирка "Пътуване към светлото". Неслучайно името е такова. В различна степен и по различни начини във всеки цикъл стихотворенията отразяват едно своеобразно пътуване към светлото. Както погубеният в огъня на войната ("Да посегнеш към звездите") и под хомота на робството ( "В шепи моята родина") живот се пробужда, макар и плахо, и надига взор да погледне пристъпващото бъдеще, така се случва и с много други образи и герои. Нима кафената чаша ("Кавгата на чашите") не мечтае за промяна, за по-добро отношение, за светлина? Нима малкото изоставено моливче не копнее за слънчеви лъчи повече от всичко друго на света? Пътуването към светлото отразява най-древното, най-силното и най-горещото желание на човешката душа -да се оттласка от мрака, да разчупи веригите, да промени течението, по което върви откакто свят светува. Пътувайки към светлото, хора от различни държави и в различни времена извършиха своите подвизи. Откриха Южния полюс, полетяха със самолет, достигнаха най-високата точка на света, разбиха вековните робски вериги... Мисията на моите стихове е да бъдат един добър спътник в пътуването към светлото. Ако успеят, ще бъде чудесно, защото душата на всеки човек копнее за светлина... била тя поднесена под формата на ухаен букет или щипка пъстроцветна поезия... Следващите страници са моето послание към вас! Така, както аз го чувствам; така, както съм го пресътворил на белия лист. Това е от мен. А сега? Сега сте вие! От автора