Нашето изследване си поставя задача да идентифицира поетическите, културно-историческите и политическите рефлекси на лидерското слово на Ригас и Раковски в осъществяването на някои от най-важните инициативи на т. н. балкански възрожденски културно-исторически модел(и), мобилизирани в артикулирането на етноформиращата и държавнокреативната енергии на условно наречените от нас тук "научно-образователна" (най-условно измежду трите, както ще стане ясно малко по-нататък), социо-синтагматична и художествено-книжовна институции. Работата няма претенцията да предлага какъвто и да било вариант за цялостно теоретично изричане на често споменаваното в нея (и въообще в про-възрожденската текстовост) понятие "балкански възрожденски културно-исторически модел(и)", защото изграждането на подобна хипотеза ще бъде възможно едва след интегрирането на усилията на недостатъчните досегашни и на така необходимите бъдещи изследвания; единствената амбиция на нашата работа е да се присъедини към бъдещото градиво. Под понятието "балкански културно-исторически модел(и)" текстът ни априорно и неизбежно подразбира все още всичко онова, което и специалистите по възраждането на отделните балкански култури, и познавачите на Балканското възраждане в неговата цялост (къде са и колцина са те?), и компетентните професионални читатели са оформили като своя хипотетична представа за феномена, с всичките му по-ясни или по-дискутируеми, изследвани или все още непознати (някои дори и неподозирани) страни, и в този смисъл в хода на изследването максималната амбиция на текста ще бъде на гърба на проблема, който си е избрал, да разпознава или прибавя към тази хипотетична представа за модела негови известни или нови черти.