Периодът ХV-ХVII в., когато българската средновековна държава престава да съществува, а земите и населението и стават част от Османската империя е на пръв поглед съвършено ясен като политическа ситуация и проучен като история. Все още обаче изследвачите акцентират на глобалните събития и на крайните резултати от тях. В същото време много аспекти от бита, от духовното и културно развитие през тази епоха остават в сянка. Как и защо се променя обликът на селищата, на пътищата, на къщите и храмовете? Как и какво запазват или променят хората в своя бит и вяра? Как се формира новият културен модел, който въпреки всички спорове и национални пристрастия доби популярност в литературата като османски?