ПЪРВА Хартия, накъдето и да погледна - зима от думи. Във плътната река на ясната медитация е като празнота в небето. На кого ли казваме истината в очите тук, в центъра на вселената? Безмълвни сме като тополи на вятъра, като последна купчина белота, корони от спомени в синкавите часове на неподвижните вечери.