Градището край с. Дичин бе основен обект на българо-британския изследователски проект „Градът и селото в римската и късната римска империя - Nicopolis ad Istrumи селото в неговата територия", осъществен в периода 1996-2006 г., в рамките на действащата спогодба за научно сътрудничество между БАН и Британската академия1. Инициатор, от българска страна, и главен ръководител на проекта бе ст.н.с. д-р Людмила Слокоска от Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН. През 2001 г. я наследих на този пост. От българските археолози пряко ангажиран с теренната работа на Градището бях аз. В обработката на откритите движими материали и находки участваха колеги от НАИМ-БАН и Регионалния исторически музей (РИМ) във Велико Търново. Те са и автори на съответните части в настоящия том. В проучванията в „българските" сектори на Градището взеха участие много докторанти и студенти от СУ „Св. Климент Охридски", ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий" и НБУ-София. Бих ги изредил поименно, но се опасявам, че може да пропусна някого. Всеки един от тях положи похвални усилия и има принос за постигнатите резултати. Благодаря им от сърце и се надявам, че общите ни спомени за горещите Дичински лета ще ни свързват завинаги. Ръководител на още по-многобройния британски екип в проекта, включително в изследването на Градището, бе проф. Андрю Поултър от университета в гр. Нотингам. Без неговите лични усилия самото осъществяване на проекта не би било възможно. Достатъчно е да изтъкна, че грижата за финансовото осигуряване на проучванията, включително на проучванията на българския екип, бе основно на проф. Поултър. Не мога тук да подмина и логистичните заслуги на н. с. Иван Църов и н. с. Павлина Владкова от РИМ Велико Търново. В най-усилните години на проекта общият брой на участниците и на кооптираните по един или друг начин към експедициите ни надхвърляше 150 души. Нормалното функциониране на една подобна международна експедиция изисква много организационна и административна работа, която в нашия случай бе дело предимно на посочените колеги. Великобритания на английски език. Настоящият том включва, както посочва самото заглавие, резултатите от изследванията на българските археолози. Кое налага отделната им публикация на български език? Първо, по този начин интересните ни, смея да твърдя, резултати ще станат по-лесно достояние за по-широки кръгове на нашата научна и културна общественост. Второ, отделната публикация ни дава възможност да представим в разгърнат вид всички наши наблюдения, аргументи и заключения2. Трето, поне за мен, публикацията на майчиния език дава най-добрата възможност за отразяване на наблюденията и за изразяване на заключенията. Последният въпрос, който следва да бъде разяснен в предговора, е този за „репертоара" на изследванията на българските участници в проекта. По-подробното излагане тук на информация за тези сектори на Градището, чието проучване съм ръководил непосредствено (тук ч. 2 и ч. 3), е разбираемо и мисля, че не се нуждае от коментар. Съгласно договореностите по проекта, мое задължение бе и написването на обобщаващата част за фортификацията на Градището (тук ч. 2). При обработването на движимите материали процедирахме по различен начин. В някои случаи имахме дублиращи се специалисти - български и британски, като българските специалисти обработваха материалите от „българските" сектори и преди всичко от северозападния сектор на Градището, където бяха концентрирани усилията на екипа ни. Такъв бе подходът при изследването на битовата керамика от ст.н.с. Георги Кузманов (НАИМ-БАН) (тук ч. 4) и на палеоботаничните останки от н.с. Цветана Попова (НАИМ-БАН) (тук ч. 7). В други случаи отделни български или британски специалисти обработваха определена категория материали от всички изследвани сектори. Поради това в настоящия том не се публикуват например монети и други метални находки. Те са изследвани от британски специалисти. Респективно, находките от кост и стъкло, публикувани тук от н.с. Павлина Владкова (РИМ Велико Търново) (ч. 5) и н.с. Анастасия Чолакова (НАИМ-БАН) (ч. 6), не са само от „българските", а от всички изследвани сектори на Градището.