Поредица Разум ПРЕДГОВОР проф. д-р А.Пантев Когато прелиствате страниците на тази необикновена книга, не бързайте да си кажете заядливо: "Какво ме интересуват размислите на един скучаещ дипломат от началото на миналия век?" Защото тази присъда е не само прибързана, но и неразумна до глупост. Защото, започвайки да четете, вие ще забравите нейната хронологическа старост и ще бъдете поразени от нейното тематично съвремие. Всичко онова, по което се напъват Политолози и прогнозисти, философи и и историци, носители на идеи и реализатори на програми, е в значителна степен написано и предсказано от нейния автор. Затова книгата би могла да бъде озаглавена "Размишления за света" не само защото е писана във времена, когато Франция става всепризнатия политически лидер във всякакви нововъведения или историческото отечество на модерния свят. "Размишления за Франция" ни дава познания и ни пресъздава такава историческа атмосфера, която срамежливо усещаме днес и отчаяно търсим личностни адеквати на нейната универсална значимост. Ако прочетете тази книга, ще усетите един мъдър скепсис не само по отношение на разните откриватели на термини, идеи, зависимости и теории, но и на последвалата оригиналност на политическото мислене от страна на много почитани авторитети. За такава книга, писана в разгара на световни исторически сътресения, трудно би могло да се намери по-добър автор като често изискуемото съвпадение между политическа философия и политическо поведение, Жозеф дьо Местр е роден в диспутираната от французи и италианци Савоя на 1 април 1753 г., когато малцина от крепителите на "стария режим" знаеха, че той ще се нарича тъкмо така. Неговият баща е обикновен, та макар и високопоставен държавен чиновник в юридическата система на независима Сардиния. Следвайки фамилната традиция, Жозеф дьо Местр завършва юридическия факултет в Торино и получава назначения от различно естество в сената на Савоя, чийто председател е собственият му баща. Този монотонен път на постепенно израстване в кариерата свършва за Местр през великата и страшната 1789 г.