“Тези стихове обговарят негативно родината, преживяват я като болка и обреченост – но и като изначална същност, бунтуваща се срещу наситеното с абсурди днешно битие. Плод на най-дълбоки отчаяния и отчуждения, те може би са не само ексцесивни- може би са като гнойта, която изтича под скалпела, за да оцелее жиивият организъм. ...Дълго се колебах преди да се реша да дам публичен живот на тези стихове...” - Едвин Сугарев