Армънският род на ПАРИС ЯНАКИЕВ (1824-1929) от Грамос също се разселва на север по долината на Вардара, с. Исти баня, Коченско и достига до Дупница още в предосвобожденските години. Настанява се из пасищата на Шипочане в Рила планина. През 1886 г. идва в Сапаревобанския балкан и оттам - в Бистришкия балкан. Закупува пасищата по долината на р. Отовица - Мазничка ливада, Чакур, Кабул и Алай бег: общо към 7800 дка .
Всички тези места започват да се наричат с името Паризова планина. Създават влашко селище при извора до Рамна бука, наричано Влашките колиби или Паризови колиби. Състояло се е от 42 домакинства. Ликвидирано е през 1912 г. във връзка с прокарването на водопровода за град Дупница.
Парис Янакиев, наричан Папо Пушлу, има 5 деца: Атанас, Георги, Щерю, Петранка (омъжва се в с. Бистрица) и Тодора (живее със семейството си в Чепино, Велинград).
В новоиздигнатите три големи къщи на улиците Бенковски и Николаевска, очертали центъра на Дупница, живеят семействата на неговите синове. Георги има пет деца: Парис, Никола, Захарина, Елена и Кераца. През 1946 семейството на Щерю се преселва в Румъния, където вече следват синовете му Парис, Атанас и Георги. Първите двама стават лекари, а Георги -аптекар.
Големият син на Атанас - ПАРИС (1887-1973) има три сестри.
Райна се омъжва в Самоков, Мария и Санда се преселват след 1946 г. със семействата си в Румъния и живеят в Букурещ.
"Паризовият род в Дупница били заможни и видни хора, имали земя, стока и гори около 7100 дка в района на Самоковището в Рила планина. Те са имали три двуетажни къщи в центъра на град Дупница и като благородни хора, държащи за родния си град, отстъпили значително място от имота си за разширяване двора на гимназията в град Дупница през 30-те години" (Хаджийски, И. С: Видни дупничани през XX век. Дупница 2004, с. 112) на XX век.