СМЪРТ И ИЗГНАНИЕ: Етническото прочистване на османските мюсюлмани (1821-1922)

Продуктов номер: 22529
Изчерпана

Автор: Джъстин Маккарти
Категория: Балканска история
Издателство: УИ Св. Климент Охридски
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789540731087
430 страници
меки корици
Първо издание: 2010
Народност: американска
Преводач: Капка Панайотова

---

ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ НА КНИГАТА "СМЪРТ И ИЗГНАНИЕ" ("Етническото прочистване на османските мюсюлмани (1821-1922)" Американският историк Джъстин Маккарти е непознат за българския читател. Изключения са твърде малкото и оскъдни информации за него в някои дискусионни интернет форуми за история. Почти непознат е и за българските историци. И доколкото се е налагало някои от тях да се произнесат за научното му творчество, оценките за него са крайно отрицателни. Например според някои български историци това е „един изключително протурски настроен американски изследовател”, защото „до голяма степен тезите му съвпадат с вижданията в турската историография”. Кой всъщност е Джъстин Маккарти? Маккарти е американски демограф, професор по история в Университета в Луисвил, Кентъки. Неговата изследователска област е историята на Османската империя и най-вече последните й 100 години. Автор е на редица сериозни изследвания , но си е спечелил известност преди всичко с книгата „Смърт и изгнание”. За цялостното си научно творчество е получил престижни награди и стипендии. В проучванията и публикациите си Маккарти се концентрира върху периода, в който Османската империя започва да се разпада (началото на ХІХ в). Той твърди, че много от западните изследователи на последното столетие на Османската империя са повлияни от показанията на предубедени наблюдатели - най-вече християнски мисионери и представители на християнските народи, които са били в непрестанни войни с османците от 1821 до 1922 година. Много педантично и подробно Джъстин Маккарти се фокусира върху промените в етническия състав на населението в империята. По този начин той обосновава тезите си за етническото прочистване на османските мюсюлмани от Балканите до Кавказ и Анадола, за разрушения на хиляди населени места, за християнски (най-вече руски, арменски и гръцки) погроми, зверства, кланета на мюсюлмани. Маккарти има неортодоксален поглед върху т. нар. арменски геноцид, за който се твърди, че е настъпил през 1915-1916 г. За разлика от повечето учени, изследвали тази тема, които окачествяват събитията като геноцид, Маккарти ги разглежда като част от гражданска война, като предизвикани от развитието на Първата световна война, в която по редица причини загиват голям брой арменци, но и многократно по-голям брой османски мюсюлмани. Тъй като Маккарти на практика отрича т. нар. арменски геноцид, той често е обект на критика. В повечето случаи нападките срещу него не са подплатени със сериозни научни доводи. Най-често го характеризират като "учен от турската страна на дебата". По разбираеми причини към него най-много има критики от проарменски настроени учени, включително и обвинения, че е „агент на турското правителство”. Заради коренно противоположните си научни твърдения Маккарти е бил обект и на кампании, по време на които го етикетират още като „отрицател на геноцид" и „ревизионист". Обект на постоянен вандализъм е неговата страница в Уикипедия. Изобщо с всевъзможни средства се цели неговото дискредитиране. И все пак дори критиците му признават, че Маккарти се позовава на солидни източници, пренебрегвани преди това най-вече в християнския Запад. Въз основа на тях той доказва, че мюсюлманите също са страдали не по-малко по време на тези войни и непрестанни бунтове на християнските народи. Маккарти не отрича, че през това размирно столетие стотици хиляди християни са загинали (най-много арменци), но твърди, че не по-малко мюсюлмани в региона също са били убити, и то най-много от ръцете на арменските бунтовници, подпомагани от руснаците (1890, 1994-1895, 1905, 1909, 1915-1922 г.). Позовавайки се на малко известни, в повечето случаи достоверни, безпристрастни, обективни и съзнателно премълчавани доскоро източници, той доказва, че в съучастие и подпомагани от руснаците „арменците са изтребвали мюсюлмани с рафинирани методи за причиняване на смърт по особено жесток начин и второ, че именно арменците носят отговорност за повечето разрушени градове и села”. Че не по-малък в масовото изтребление на стотици хиляди мюсюлмани и разорението на стотици населени места е и делът на руснаците. Че в крайна сметка многобройните смъртни случаи по време на Първата световна война и непосредствено след нея са в резултат на междуобщностна война между мюсюлмани и християни (арменци, руснаци и гърци), на глад и болести и не са поради умишлено и съзнателно провеждане на политика за извършване на геноцид от Османската империя. Според него през последното столетие на империята турците никога не са провеждали политика на геноцид.