Един ден Пратеникът Божи отново отива в Кааба. В двора стоят три женски идола Ал-Лат, Ал-Узза и Манат, лунните девици, дъщерите на Всемогъщия. Те са закрилници на града и любими божества на курайшите. И понеже Мохамед е само човек като другите, и понеже Бог е пожелал той да извърши по един от всички грехове. Пратеникът Божи вдига ръката си, посочва лунните жени и казва: "Какво мислите за Ал-Лат, Ал-Узза и Манат? Те са възвишени девици и ние се надяваме, че ще ни защитят пред престола на Всемогъщия." Тогава очите на курайшите радостно светват, а Хашимите облекчено си отдъхват.Не са очаквали такова приятно откровение.Пратеникът Божи обаче се връща вкъщи с наведена глава и потъва в медитации. Минават часове, Мохамед не помръдва, очите му са плътно затворени, устните му леко напяват стиховете на Корана. Топ чувства словото Божие върху себе си, а словото Божие говори за големия грях, извършен от Пророка. Цяла нощ се моли Пророкът и погледът му става твърд. И Пророкът отново пристъпва към идолите на лунните девици. И отново пита: "Какво мислите за Ал-Лат, Ал-Узза и Манат?" Но после продължава: "Те не са нищо друго освен празни имена, които вие и вашите предци сте измислили." Тогава курайшите грабват камъни и замерят с тях Пророка. Проклятия изричат устните им. Ала с гордо вдигната глава, заобиколен от учениците си, минава през тях Мохамед Ал-Амин, Праведният, Пратеникът Божи. Защото Пророкът е само един човек, само един мечтател с нежно лице и меки ръце. Мечтателят обаче намира достатъчно сила в себе си, за да признае греховете си, да осъди слабостта на един миг и без страх да оповести на разочарования град най-горчивата истина. Есад Бей, "Мохамед"