Библиотека “Компас” № 22 Животът, делото и творчеството на Савонарола са били обект на остри полемики, в хода на които историците с готовност са заемали позата на противници или защитници на великия доминиканец. Разбира се, първите са били далече по-разгорещени от вторите. Неотдавна в Италия се появи още една книга, подкрепена с обширна документация, чиято цел беше да продължи ругателното дело на флорентинските му врагове от XV век. През Века на просвещението, когато Франция категорично се обявява срещу средновековните мъчения, в приложението към своя "Речник" Бейл препоръчва да се четат документите от процеса срещу Савонарола, по времето на който широко са използвани мъчения, за да се разбере колко "богохулни" са били проповедите му. Католическата църква също не му остава длъжна, макар че от цялото му творчество тя поставя в Индекса на забранените книги единствено съчиненията му върху пророчеството. В голяма степен отговорна за смъртта му на кладата, тя така и не се съгласи да признае, че горещо желаният от него църковен събор за премахване на симонията вероятно е щял да спести на западното християнство загубата на неговото единство. Физическото премахване на Савонарола е последвано от вековна цензура, целяща да изтрие образа му от лицето на историята, за което съчетават усилията си както църковната, така и светската власт, тъй като и двете еднакво силно са желали смъртта му. Те се опитват да представят за еретик и необуздан бунтовник този стриктно придържащ се към томисткото учение доминиканец, който заедно с двамата си верни съратници става единствената жертва на Флорентинската клада през онази епоха. От Предговора