Седемте чудеса на света • История на съвременното въображение

Продуктов номер: 8768
Изчерпана

Автор: Джон Роумър | Елизабет Роумър
Категория: Антична история
Издателство: Аб - Мария Арабаджиева
Състояние: Нова книга
375 страници
меки корици
Първо издание: второ издание, 2004
Народност: английска
Преводач: Петър Филев

---

Седемте чудеса на Древността са символ на всичко прекрасно и загадъчно, което предхожда християнската епоха на съвременния свят. Въпреки това много хора в наше време биха се затруднили да ги изброят. Повечето от тези седем величествени паметници от бронз и мрамор, злато и слонова кост, от пръст, огън и вода не могат да бъдат посетени днес освен мислено - те или са се превърнали в руини, или са изчезнали, затрупани от праха на времето. В тази забележителна книга археолозите Джон и Елизабет Роумър описват Седемте велики чудеса като използват словото на древните автори и информацията от съвременните археологически изследвания. Историята на Седемте чудеса на Древния свят е всъщност история на една представа и тя има голямо влияние върху съвременността. За първи път тази книга разказва за нещо, което може да се нарече археология на чудото. Тя включва описанията на пътешественици и учени, които са се докоснали до очарованието на Седемте древни чудеса, до историята на тяхното създаване, съществуване и унищожение. Книгата проследява археологическото търсене на Чудесата - от най-ранните разкопки до последните находки на съвременните археолози. Включени са също най-новите преводи на разказите на хора, които векове наред се впускат в опасни пътешествия, за да видят с очите си седемте дивни творения и да им се насладят. Ето защо тази книга е една невероятна приказка, непозната глава от историята на света, в който живеем. Първата книга на Джон Роумър "Долината на фараоните" се превръща в класическо произведение по темата и е преведена на много езици. Следват книгите "Египет на Роумър", "Животът на древните" и "Завещанието", по които са създадени телевизионни сериали, чиито водещ е авторът. ВЪВЕДЕНИЕ Всеки е чувал за Седем чудеса на света, но малцина са ги виждали лично. За да направиш това, трябва да стигнеш до Персия, да прекосиш реката Ефрат, да пътуваш по Египет, да прекараш известно време сред елините в Гърция, да отидеш до Халикарнас в Кария, да стигнеш по море до остров Родос и да видиш Ефес в Йония... Филон от Византион*, За Седемте чудеса, есе, написано през 225 г. пр. Хр. в Александрия, Египет Някои от първите разкопки, проведени от европейци в Близкия Изток - на Мавзолея в Халикарнас през 1856 г., на Храма на Артемида в Ефес през 1860 г. - имат за цел да открият две от Седемте чудеса на света. Тези скъпи начинания не само обещават да върнат към живот великите произведения на изкуството - реалните останки от древните Чудеса на света, но и да послужат като убедително доказателство за съществуването на изчезналия свят, който вдъхновява поети и пътешественици и е причина за създаването на калейдоскоп от изящни образи и незабравими литературни произведения, свят, подхранвал европейското въображение почти две хилядолетия. Всеки може да разпознае чудото, когато го съзре. Наистина, вестниците често молят своите читатели да изказват мнението си за новите списъци на съвременните обекти, които биха могли да представляват чудо, които биха могли да предизвикват същите реакции днес, както Седемте чудеса в епохата на Филон от Византион. На пръв поглед изглежда, че историята за Седемте чудеса, както и самата идея за чудесата по света, е така дълбоко присъща на хората, че може да се нарече част от "човешката природа". Действително, "нюхът" или влечението към чудесата е плод на наследствеността. Седемте чудеса и стремежите, които те въплъщават, имат своите две отправни точки. Едната е древната им същност, а другата е тяхната по-късна история като символи за възхищение и сравнение. Те са истинска история, която бавно ферментира през хилядолетията за да оформи огромен списък от древни представи и бъдещи стремежи. В сравнение с много други популярни образи и идеи, точният произход на този списък от забележителности, наричан Седемте чудеса на света, е неизвестен. Те се появяват в класическите съчинения. Повечето от древните текстове са с неизяснени автори, а датировката им е предмет на спорове. Те само подчертават впечатлението, че Седемте чудеса на света са били толкова прочути и вероятно също толкова рядко споменавани, колкото и днес. Писмените доказателства, за чиито дати сме сигурни, показват, че първата пълна версия, каквато ни е известна днес, на списъка на Седемте чудеса всъщност се появява преди около четири века, през 1608 г., в Италия. Но дори и след тази дата седемте елемента на списъка не са точно и ясно определени, докато през 19 в. не се появява масовото книгопечатане и образование. Тези факти обаче объркват наложените представи - списъците, изреждащи Седемте чудеса на света, още от времето на Филон от Византион (3 в. пр. Хр.) са част от общото познание в образована Европа. Макар в списъците през вековете да са включвани различни чудеса и понякога броят им да достига до десет и повече, всички те като цяло са почетени с титлата "Седемте чудеса на света". И за двата основни древни текста, които описват Седемте чудеса - на Филон от Византион и на Беда Преподобни* от Джароу, написан девет века по-късно - от дълго време се твърди, че са измислица на по-незначителни автори. Подобно на всички древни текстове, те са написани на ръка, преписвани са многократно, като при това вероятно доста са пресявани и украсявани. В резултат твърде малко е останало от оригиналните им произведения. Тук, както и по-нататък в нашето изследване, ние залагаме на консенсуса на мненията. Независимо от факта дали текстовете са създадени от Беда или Филон, и двата документа заемат важно място в историята на формиране на представите за Седемте чудеса и със сигурност са били съставени за първи път приблизително по времето на тези двама прославени учени. Със сигурност списъкът на Филон е по-важният от двата текста. Макар да е възможно някои списъци на оцелели древни чудеса да са дори по-стари, никой от тях не може да се сравни с неговия текст нито по обем, нито по силата на поетичния изказ или по информацията, която дава. Прекрасното есе на Филон "За Седемте чудеса", запазено в един красив византийски кодекс, който се съхранява в Хайделбергския университет, е приложено тук, в края на тази книга, в нов превод на Хю Джонстоун. Повечето от съмненията за истинското авторство на текста се отнасят до неговите блестящи "риторични окраски", които, според някои изследователи, не съответстват на обкръжението на Филон в онази елинистическа "парникова среда" - библиотеката на древна Александрия. Още повече, че самият текст не звучи достатъчно оригинално. Внимателното изследване на части от него, осъществено от Денис Хайнс (първото за повече от петдесет години) го кара да направи следния коментар: "Смятам, че никой, който чете този текст, с чиста съвест не би могъл да признае, че той представлява изненадващо достоверно и последователно описание, което може да бъде намерено по страниците на късната антична риторика. Трудно е да се повярва, че този текст няма връзка с някой добър елинистически източник." Есето звучи достатъчно убедително, за да бъде през вековете пренесено на север от древната Александрийска библиотека до Византия, а по-късно да е преписвано и съхранявано в Европа, за да се окаже последователно в библиотеката на един швейцарски манастир, при един ренесансов печатар, както и в хайделбергския и Ватиканския двор. По-късно, по времето на Наполеон, то е пренесено от Рим в Париж и накрая, след Виенския конгрес, отново е върнато в Хайделберг. Наречен Филон от Византион, за да го различаваме от всички негови древни съименници, нашият Филон вероятно отплува по море от Византион*, града на брега на Босфора, прекосява Средиземно море и се заселва в Египет, в град Александрия - по това време един от космополитните центрове на света. Най доброто описание на Филон дават неговите съвременници, според които той е "библиотечен инженер". Те имат предвид учен, който работи в духа на силната Александрийска традиция, осъществявайки опити по механика и описвайки писмено резултатите от тях. Разсъжденията на Филон върху Седемте чудеса, свързани с механиката, са истински "направи си сам" текстове и имат голяма притегателна сила през по-късните векове. Хората са очаровани от съчиненията за изчезналия древен свят, в който сякаш всяко нещо може да бъде сътворено, стига някой да го пожелае. Филон не включва в своето есе (същото се наблюдава и в другите класически списъци за Седемте чудеса) Александрийския фар, прочутият морски фар в града, в който живее. Той фигурира в станалите понастоящем стандартни северноевропейски списъци на Григорий от Тур* и Беда Преподобни. В повечето класически произведения Стените на Вавилон са цитирани като чудо наред с прочутите Висящи градини. Дори по времето на Филон Вавилон е далечен сън, едно пътуване към вечността. Повечето от чудесата, описани от Филон, се намират в неговия малък свят, в градовете, разположени около източната част на Средиземноморието, затворения кръг на елинистическата цивилизация, с гражданския ред в нейните градове и хаос, варвари и дракони по покрайнините и. На остров Родос - това кръстовище на морските пътища - се издига една от двете статуи от списъка на Филон, а именно великият Родоски колос. На стотина километра югоизточно от Родос се намира Халикарнас и неговият Мавзолей - едно от всепризнатите чудеса на всички времена. На 97 км на север от Родос е разположен Ефес и неговия Храм на Артемида - друго от Седемте чудеса. Ако прекосим по вода около 500 км на запад от Родос, ще съзрем пристанището близо до Олимпия с нейния велик Зевс от слонова кост и злато - най-възхитителното от всички творения на Древността. Списъкът на Филон е като приказка, разказана от древен морски пътешественик, едно невероятно кабинетно инженерно описание на възхитителните и неповторими забележителности от близките пристанища и на далечните пустинни миражи. Очарователни и привлекателни образи за всеки, който обича да пътува. В едно цяло томче записки на разговори край масата, един съвременник на Филон описва труда му така: "Той е като вавилонските стриди, развъждани близо до Висящите градини - най-прекрасната морска храна на този свят, с перла във всяка черупка." Филон, като любител на механиката, не се интересува единствено от техническите науки. За него механиката не е нищо друго освен средство за създаване на чудеса. Неговият списък е революционен за времето си. Този писмен паметник подчертава значението на тези забележителности като най-велико постижение на човешката раса от времената на откриването на метала. Подбраните от Филон Седем чудеса на света сякаш са от царството на боговете, а той ги представя на хората, давайки по този начин нова дефиниция на чудесата и нова дефиниция на човешката цивилизация. Филон и неговите съвременници се заемат да направят нещо като световен преглед на постиженията на човечеството, оглеждайки се да открият и анализират всичко ново във Вселената. В Александрия, типично за големите търговски градове от времената на Филон, владетелският двор не се занимава, както това са правели древните, с безкрайни обреди и ритуали за осигуряване на реда и просперитета на държавата. Новата атмосфера в двореца е наситена с личните амбиции на царе, придворни, лихвари и военачалници. Хора като Филон са изразители на убеждението, ново за онези времена и съвсем обичайно за днес, че човешката дейност, свързана с умножаване на богатството, със завладяване на империи, с издигане на величествени сгради и писане на великолепни литературни съчинения, сама по себе си е чудо. Твърди се, че Александър Македонски, великият завоевател и герой на цяла епоха, преди всичко ценял творбите на Омир, слепия скитащ поет, и съхранявал личните си копия от античните поеми в една скъпоценна кутия. Описвайки времената от 1 в. сл. Хр., един древен писател съвсем точно отбелязва, че макар гръцките философи да създават мечтата за добре балансираното, основано на човешки взаимоотношения общество, то именно Александър успява да осъществи техните теории. Всъщност всяко от Седемте чудеса е свързано по някакъв начин с легендарния образ на този цар. Всяко едно от тях е разположено в границите на Александровата кратковременна империя и, разбира се, до известна степен определя нейното разширяване. Дело на Александър Велики е основаването на Александрия в Египет - градът на Фара, завладяването на Халикарнас - града на мраморния Мавзолей. Родоският Колос пресъздава неговия образ. Не е за пренебрегване и фактът, че накрая Александър Македонски издъхва във Вавилон - града на Висящите градини. За да открием истината за приказните златни храмове и чудни градини, трябва да извървим част от разстоянието, изминато от самия Александър. Древният списък на чудесата на света е създаден от неговите придружители, преминали през целия Древен свят, за да видят и осмислят по нов начин делата на човечеството. В известен смисъл Александър Велики и неговите воини са далечни предшественици на Колумб* и конквистадорите*, които също се опитват да наложат нов ред в един друг свят. Епохата на Седемте чудеса се характеризира и с първите сблъсъци между селскостопанските общества на Изтока и разрастващите се икономически системи на елинизма. Повечето от Седемте чудеса се появяват като възхвала на велики дела и на героичния стил на живот. Казано най-просто, те са най-прекрасните примери за основните елементи на чисто новата гражданска архитектура, предшественици на всеки съвременен град на планетата. Макар че повечето от тези величествени творения днес са само руини, лежащи в прецизно оформените от археолозите правоъгълни ями, техните разкопки ни разказват за създаването на една мечта, толкова прекрасна, че нейните образи все още витаят около нас като ехо. И така - пред вас е историята за Седемте чудеса на Древния свят и тяхното място в нашето въображение. Филон от Византион, За Седемте чудеса , заглавните редове на есето на Филон, включено в уникалния византийски кодекс от 9 в., понастоящем съхраняван в библиотеката на Хайделбергския университет. * В изданието по този начин са обозначени имена на личности, градове, местности и забележителности, за които ще намерите повече информация в "Краткия енциклопедичен речник", поместен след изложението на авторите.