Шуменската школа в историята на новобългарския книжовен език

Продуктов номер: 9102
Изчерпана

Автор: Кина Вачкова
Категория: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: УИ Епископ Константин Преславски
Състояние: Нова книга
219 страници
меки корици
Първо издание: 2005
Народност: българска

---

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ Тази книга съдържа мои проучвания върху книжовно-езиковата практика на Шуменското средище през Възраждането като част от процеса на формиране на новобългарския книжовен език през XIX век. То се състои от една студия и петнайсет статии. Някои от тях са написани специално за това издание, а други са публикувани в труднодостъпни (редки, малотиражни, чуждестранни) издания. И тъй като в лекциите си по история на българския книжовен език, по теория на книжовните езици и в спецкурса си по темата се опирам на материалите, които съм изследвала, и на изводите, до които съм достигнала, се сметнах задължена да улесня моите студенти, предоставяйки им това учебно помагало. Материалите в него са представени в два раздела. В първия от тях, въз основа на проучвания на източници от възрожденския Шумен (един от най-активните български културно-просветни центрове през периода на Националното възраждане), се представят нови данни и изводи по основни проблеми от историята на новобългарския книжовен език - за негови типологични признаци (полицентризъм, начин на нормализация и кодификация, отношение "съвременна говорна основа ~ книжовна традиция"), за Шуменската книжовноезикова школа (наред с известните в българската лингвоисториография Пловдивска, Търновска, Каравелова, Дринова), за специфични особености на езиковата ситуация през Възраждането (отношението книжовно ~ диалектно, ролята на възрожденските градски говори, езиковата политика на българския възрожденски елкт и на управляващия етнос), за обработването и интелектуализацията (европеизацията) на формиращия се книжовен език, за неговата стилистична диференциация. Материалите от втория раздел представят книжовноезиковата дейност на видни български възрожденци (наречени от проф. Л. Андрейчин "строители и ревнители" на книжовния език), които са свързани с Шуменското средище. Книжовноезиковата дейност на даден автор обхваща неговата книжовноезикова практика, теоретичните му схващания, обществената му активност за изграждането на книжовния език. Както вече отбелязах, някои от статиите са публикувани в други издания. Информация за това може да се получи от приложената в края моя библиография по история и по теория на книжовния език (с. 210-220). Всички обаче са повече или по-малко преработени с оглед темата на книгата и с оглед развитието на науката за книжовния език. Отделните заглавия са тематично обединени. Същевременно те са обособени и относително самостоятелни. Това обяснява неизбежните при такъв тип публикации повторения. Помагалото е предназначено преди всичко за моите студенти (от бакалавърска и от магистърска степен), дипломанти, специализанти, докторанти, както и за техните колеги от хуманитарни специалности на други университети. Бих била напълно удовлетворена, ако и те изпитат онази особена радост, която изпитвам аз, изследвайки моменти от богатата, вълнуваща и поучителна история на българския книжовен език. Надявам се изданието да привлече вниманието и на колегите езиковеди, както и на учителите по български език. Вярвам, че то ще представлява интерес за всеки любознателен читател, интересуващ се от проблемите на българския книжовен език, които не могат да бъдат разбрани без познаването на неговата история. Юни 2005 г. Авторката Доц. д-р Кина Вачкова е завършила специалност Българска филология Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1969 г. преподава в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" (тогава Факултет-филиал на СУ) съвременен български език и история на българския книжовен език. Специализирала е в Санкт-Петербургския университет (1973 г.). В периода 1985-1989 г. е лектор по български език, българска литература и култура във Философския факултет на Карловия университет, Прага. Ръководител е на Катедрата по български език в Шуменския университет. От 1997 г. е представител на България в Комисията за славянски книжовни езици към Международния комитет на славистите. Научните й интереси са свързани с проблеми от историята и съвременното състояние на българския книжовен език, също с теорията на книжовните езици и със съпоставителното проучване на славянските книжовни езици. Авторка е на над 150 научни публикации, отпечатани у нас и в чужбина.