Сирано дьо Бержерак

Продуктов номер: 16598
Изчерпана

Автор: Едмон Ростан
Категория: Пиеси | Френска литература
Издателство: ЕТ Баев-Василен Павлов
Състояние: Нова книга
238 страници
меки корици
Първо издание: 2000
Народност: френска
Преводач: Веселин Ханчев

---

Преди да напише "Сирано дьо Бержерак", а и по-късно, Едмон Ростан е автор на пиеси без особен успех. Роден през 1868 г. в Прованс, син на издател, известен журналист и икономист. Ростан блести с успехите си в парижки колеж. Учи право. Умира в Париж на 2 декември 1918 г. Констан Коклен е знаменит актьор в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Именно той през 1895 г. поръчва на Ростан да му напише пиеса. Две години по-късно, на 27 декември е генералната репетиция на "Сирано дьо Бержерак". Звездно събитие, донесло признание и слава на автора. Още на 1 януари следващата 1898 г. той е удостоен с ордена на Почетния легион, избран е и за член на Френската академия. От края на декември 1897 г., в продължение на 15 месеца се играят 400 представления на "Сирано дьо Бержерак". С кратко прекъсване след смъртта на Коклен те продължават и през април 1913 г. се празнува 1000-то. През 1983 г. специалистите преброяват 14 000 само във Франция. За прототип на Сирано дьо Бержерак в обикновения смисъл на думата не може да се говори. Едмон Ростан е извел на театралната сцена едно действително лице - поет, учен и боец - в точния контекст на неговото време. И, разбира се, не само това! Стъпи ли на сцената Сирано, там засиява поезията, театралната игра, индивидуалната храброст и саможертва. И публиката се смее и плаче. Действително истинският Сирано се бие със сто противника край Нелеката врата в Париж заради свой приятел - двама са убити, седем тежко ранени. Наистина Сирано пролива кръвта си при обсадата на Арас. Не е гасконец - роден е в Париж. Името му е Савиниен дьо Сирано. Известен дуелист. Ако в един ден няма дуел, той е секундант, най-търсеният, защото никога не започва пръв свада. Въпреки славата си на боец, не е почитател на Марс. Напуска военната си кариера и се посвещава на научните си изследвания за Луната. Прекланя се пред знанието и се стреми към него. Не приема нищо, което означава зависимост. Умира на 28 юли 1655 г. От редактора