Библиотека “Компас” № 19 Сюрреализмът често се смята за интелектуален снобизъм, извращение на разума или просто артистично забавление на хора, решени на всяка цена да предизвикат удивление у другите. Причината изглежда е в това, че много по-лесно е да заклеймим онези, които се стремят към новото, разсичайки кръга на нашите предразсъдъци, отколкото да се опитаме да ги последваме в необичайните им приключения. Може да се каже, че целта на сюрреалистите стои извън литературата, тъй като стремежът им най-вече е насочен към това да освободят човека от ограниченията на прекалено утилитарната ни цивилизация. За да го извадят от вцепенението му, те са принудени да прибягват до всичко, което е способно да го отклони встрани от навика, за да обърне гръб на разума и преоткрие жизнените сили на битието с надеждата, че бушуващите му вълни ще го издигнат към един по-нов и по-широк хоризонт. И така, първата стъпка към сюрреализма е свързана с възвръщането ни към непознатите (а може би забравени) енергии, така че според Андре Бретон от философска гледна точка той се основава на "вярата във висшата реалност на някои пренебрегвани до този момент форми на асоциации, на всемогъществото на съня и на безкористната игра на мисълта". Отдаването на автоматизма ни позволява да се потопим в себе си - от една страна в потиснатите ни желания, от друга в смътните предчувствия. От Въведението