Сказанието за дъщерята на хана. Епосът на прабългарите 882 г.

Продуктов номер: 5152
Изчерпана

Автор: Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир
Категория: Българите в древността /прабългари/ | Извори и документи
Издателство: Агато
Състояние: Нова книга
187 страници
меки корици
Първо издание: 1997
Народност: руска
Преводач: Георги Костов

---

Представете си колко бях изумен, когато в гр. Днепропетровск, Украйна, археоложката Л. Чурилова ми каза на мене, българина: "Знаете ли, един наш колега превежда епоса на прабългарите..." Така ли? Та ние спорим дали трийсет или триста думи са останали от нашите предци прабългарите; чупим мечове и копия дали са от хунски, ирански или тюркски произход; търсим в дамгите и графитите им руническа писменост и изведнъж - цял епос! Така за първи път попаднах на "Шан-кизи дастани" - през трети, четвърти ръце. И ето, държа в ръце ксерокопието на обемистия машинописен подстрочник, за който се твърди, че е препис от загубения оригинал и целия потръпвам. Тази поема-сказание не е анонимна. Дори е датирана - 882 г.! Значи докато у нас в България след приемането на християнството е започвал Златният век на славянобългарската книжовност с блестящи представители като Св. Климент Охридски, Св. Наум, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх и т.н., в т.нар. "Черна България" и във Волжка България, с приемането на исляма, е започнал златен век на българо-тюркската литература?! Признавам си, започнах с усърдието на Неофит да превеждам дастаните на "Сказанието за дъщерята на хана" - денонощно! После, след като мина първото опиянение, дойде и отрезвяването ми. Аз съм изкушен човек и в литературата, и в историята. Работил съм в най-големите книгохранилища на света. Как тъй веднага не забелязах, че в ръцете си държа един късен, много късен текст, който - въпреки всички уговорки на тандема Нигматуллин-Нурутдинов - може и да не е имал архитип? Девети век е това! Лично творчество на говорим език? Ако това е истина, значи отново сме свидетели на онова чудо, което в началото нарекох "изблик на поетичния фермент Bulgaricum". ... Освен историк, аз съм и писател. "Шан-кизи дастани" е литературен паметник - все едно от коя епоха. Като българска роза той ухае на поезия. Това е пак уханието на фермента Bulgaricum. За него няма граници във времето и пространството. Нека си скубят професорите брадите дали "Сказанието" има своя архитип; нека спорят кое е "първично" и кое е "вторично" в него. Краят на XIX век за нас българите бе белязан с гениалната мистификация, наречена "ВЕДА СЛОВЕНА". Изглежда че краят на XX век ще бъде белязан от "Сказание за дъщерята на Хана". Нека други бърборят на тема "панславизъм" и "пантюркизъм". Аз като сив вълк се насочвам към моята плячка, наречена ПОЕЗИЯ. Знам, че илюзия, която не убеждава, е пълна лъжа. Но всяко изкуство е една голяма илюзия. Нима само заради това можем да го наречем лъжа? Аз своето свърших. Преведох доколкото можах "Сказанието". Останалото, както е казал поетът, е мълчание...