Предисловие С настоящия том, който се отнася за семейството и за изпитанията, на които са подложени хората поради кризата в семейните отношения в наше време, продължаваме издаването на словата на блажения старец Паисий. Старецът казваше, че повечето от писмата, които получава, са от хора със семейни проблеми. А тези проблеми той отдаваше на отдалечаването на хората от Бога и на самолюбието им. Казваше: „Едно време животът беше по-спокоен и хората имаха търпение. Днес всички са кибритлии. Не търпят и една дума да им кажеш. И ето ти после - развод”. От много млада възраст Старецът зае действено място в голямото семейство на Църквата и чувстваше, че вече не принадлежи на своето малко семейство. Придоби божествена любов и стана Божие чедо. Затова чувстваше всички хора като свои братя и обичаше всекиго „с любовта Иисус Христова” (Фил. 1:8). Казваше ни: „Когато виждам някой възрастен, си казвам, че това е баща ми. Когато виждам някоя старица, казвам си - това е майка ми. Когато видя малко дете, го приемам като мое племенниче. Всички обичам! За едни се радвам, за други ме боли. Знаеш ли какво означава това!” И тъй, за всекиго според случая той ставаше дете, брат, баща или дядо. И тази искрена обич помагаше на всеки, който се доближаваше до него, да преживее едно добро изменение, да приеме словото Божие и да заживее съгласно с него.