"Слова за Шива" е книга с вачани или стихотворения в свободна форма, чиито автори са четиримата първи светци, изповядващи вярата в един бог-Шива, и последователи на голямото бхакти-движение(индивидуално преклонение пред Абсолютната божествена същност) на протест в индийското общество. Писани през Х век на езика каннада-дравидски език на Южна Индия, тези стихове впечатляват със своята латентна, ненатрапчива философия; с изключителната си образност и лекота; с онази лапидарна изразност на древната мъдрост, която ги причислява към многовековното световно литературно наследство наред с египетската "Книга на мъртвите", Библейските химни и псалми,"Палатинска антология",поезията на суфизма, поезията на китайския чан- и японския дзен-будизъм и др. Тези лирически късове са израз на импулса, заобикалящ традиция и ритуал. Концентрирани много повече, върху субекта, отколкото върху обекта на преклонение, те споделят любовта към всичко живо и неподправено. Пламенни, индивидуалистични, подчертано монотеистични(но не персонифициращи), те носят в себе си един повик извън времето и пространството.