Словото днес, 2007/ брой 04

Продуктов номер: 10397
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: Литературна периодика
Издателство: Съюз на българските писатели
Състояние: Нова книга
16 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

Акцент: 125 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора Чудно богата е родината ни откъм материал за изкуство и няма защо да се ходи нито в Азия, нито в Америка или Африка. Защото при нашите библейски фигури на деди и бащи пророци, моми, невести и майки светици, а и при прекрасните ни плодородни поля, цветове и плодове, а също и балкани, реки и море, стига само да има по-сносни условия за творчество, биха се направили работи - живи дела, паметници, които биха движили идните поколения за възход на нацията ни към братство между народите, за общо благо на всички хора на земята. Владимир Димитров-Майстора 1882-1960 Идеалният странник Константин Еленков Като всяка велика личност и Владимир Димитров-Майстора има необикновена съдба и още по-необикновена биография. Откъде това заглавие ли? В Свищов, където отличникът на Академията (тогава все още Рисувално училище) преподава краснопис и гимнастика, поставят пиеса. Нашият герой трябвало да играе странника. "Той беше идеалният странник! - спомня си съпругата на неговия ученик Ангел Ангелов - Възкресия. - Нали имаше вид на аскет - слаб, мургав, при това висок -имахме пред очите си истински "скиталец бледен"... Тази роля той ще играе поне още 13 години. И така я играе, че и днес ни е трудно да разберем как този човек, уравновесен и спокоен, търсещ уюта и тишината, живял в продължение на четвърт век уседнал патриархален живот, ще напуска 35 пъти границата на България! Ще обиколи половината свят. Най-напред обхожда маршрутите на войните от 1913,1916,1918, като художник доброволец в 15-и Рилски пехотен полк, но преди и след това ще отиде до Русия (1909), Италия (шест пъти!, като през 1922 г. остава за седем месеца и рисунките му са изложени в годишния салон на италианските художници), Франция, Англия, Австрия, Белгия, Чехословакия, Турция (1912, 1926, 1936,1937), САЩ, Гърция, Унгария, Полша... Живее и твори като стипендиант на Министерството на просвещението (1930-1951), а преди това рисува по договор с американския си благодетел Джон Крейн (1925-1928); вкусил е и красотата, и мизерията на живота... Най-пълноценно ще живее в Краището и поречието на Струма -Шишковци, Ръждавица, Калище, Жабляно, Земен, Калотинци, Дивля... Стига до трънските села Реяновци, Стрезимировци и Цегриловци. Тия китни села са вторият, вътрешният кръг на живота му. Той, който знае Рим и Цариград, Лондон и Париж, Флоренция и Венеция, видял е Русия и Америка... накрая ще каже: "...Хубаво, но не е и абсолютно необходимо да обиколи човек света и да види живота навсякъде..." И още: "Ние имаме типове и местности, каквито на Запад са рядкост". ... И ще изкара най-хубавата и дълга част от живота си тук, в "рая на земята"... "За какво му беше Рим? - пита приятелят му проф. Асен Василиев. И сам отговаря: - Духът на този жадуващ човек не можеше да бъде затворен в душните ателиета на Академията, далеч от слънцето и сияйните простори на природата... Неутолимото негово желание бе не само да бъде продължително в допир с голямото изкуство, да наблюдава и проучва творбите на прочутите майстори. Тук има и нещо по-значително, в което аз съм убеден - дълбоката самоувереност на този артист, който, виждайки собствените си възможности, бе решил да мери сили със силите на световните майстори."