Лириката на Радосвета Миркова е поезия с особен вкус – модерна по дух и стилистика, богата на образи, впечатляваща с оригинални метафори. Стиховете на авторката изграждат по-висши пространства за душата, устремила се към любовта и хармонията. Това е полифонична поезия – богата на внушения и подтекстове, на звуци и картини. След 9 поетични книги Радосвета Миркова събира най-хубавите си стихове в тази своя десета, вече антологична книга, в която за аромат добавя и нови неща. Носителка на награди за поезия и получила творческо признание, поетесата е узряла за тази своя творческа равносметка. УТРО Денят, със първите лъчи от Слънце, Огнено и Жълто ме събуди. В леглото ми гальовно влезе. Погъделичка ме с мустачки чудни, В ресниците ми нежно потрепери. В косите заблещука — късче Злато, В ръцете ми влетяха Чучулиги. В кръвта ми затанцува Утрото и на Мечтите жеравното Ято. В зениците — жълтурчета скокливи, окъпани във струйки от Зората - се сбраха Изворът и Светлината — изконното Начало на Деня. И той дойде. Надежда, И ... Мечта.