С@мота в мрежата

Продуктов номер: 17137
Изчерпана

Автор: Януш Леон Вишневски
Категория: Полска литература
Издателство: Сиела
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789542803294
380 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: полска
Преводач: Амелия Филипова

---

С@МОТА В МРЕЖАТА е необикновен роман. Той ни оплита в мрежа от чувства, мисли, догадки, асоциации и хрумвания. Интернет мрежата е само канавата на сюжета с многото си обвързващи клопки, с неочакваните (не)случайни контакти, водещи до колкото извечни, толкова и невъзможни любови. По силата на изпепеляващите чувства романът е опорна точка за емоционалните ни колебания и съмнения, а по лекотата на прекрачваните граници между реалното и виртуалното, между високото изкуство и солидната наука е съвременен, четивен и задъхан като нашето напрегнато ежедневие, изпълнено с еротика и чувственост, породени от Словото. С@АМОТА В МРЕЖАТА е роман „въпреки". Въпреки обема от енциклопедични факти и интерпретации и въпреки спиралния си наратив с нанизани мотиви от микросюжети и минитеми. За ерудита и интелектуалеца той е предизвикателство със съдържанието си. За литературоведа той е загадка със структурата и шрифтовете, а чрез тях с авторството на отделните фрагменти през разказите в разказ, през отклоненията от сюжета в името на глобалния сюжет. За лингвиста той е поразителен с преобразяването на електронния диалог в компактен, свързан монолог, безкомпромисно откровен. Въпреки заложените предизвикателства романът е разбираем, осезаем, уютен. Януш Леон Вишневски, "С@мота в мрежата", превод Амелия Филипова, под редакцията на Искра Ликоманова, изд. "Сиела ", С, 2009 Този полски роман, появил се през 2001 г., е преведен вече на няколко езика. Вероятно защото е четивен и разказва за проблемите на човека в съвременния свят. Сами по себе си сюжетите не са оригинални, но са вписани в днешното ежедневие, създаващо илюзия за липса на разстояния и прегради (Неслучайно голяма част от тъканта на романа се състои от разменени между героите електронни писма). Това, което книгата ни казва, е, че сред цялата тази информация човекът е все така самотен и уязвим, какъвто е бил винаги. ИЗ „Литературен вестник”