Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история -изненадващ и спорен от началото до края! И след края! Не е образ като на картина, че да го приковеш на стената, а неспокойно зрънце живак - докато разбереш, че си го докоснал, и виждаш как ти се присмива от някой неочакван ъгъл!
Така и сега при подредбата на публицистиката му. По хронологичен ред, по жанрове или...? Ако изоставим каноните, ще успеем ли да го представим по-понятно, по-правдиво, поверен на себе си и на епохата?
Как навикваното неграмотно медвенско овчарче се превърна в блестящ публицист? Може ли узурпаторът на Българската конституция, жестоко подиграният Искендер бей, за три-четири години да заиграе хоро с шопите и да се издигне до „Няма Батенберг - няма България!". Как и защо нападаме и спорим с „Бил той който и да е"? Кога „Румелия е вече наша"? И после: „Трябва ли да съществува Румелия"? След като е бил на върха на Съединението, защо в съединена вече България притеснено твърди, че „Ние сме трима голи вестникари само!". Вярно ли е, че „ние никога не бъркаме литературата с политиката"? Как изглежда всичко това след сто и толкова години?
ТОДОР ТАШЕВ