Чинтулов - будителят и самотникът Очерците, животоописанията, литературоведските изследвания, посветени на възрожденския поет и духовен будител Добри Чинтулов, по правило започват с констатация на факта, колко малко е съхраненото достоверно ядро на познание за живота и творчеството му. Това е факт, който се основава, от една страна, на спецификата на културната епоха - на авторската скромност на Възрожденския певец и отдадеността му на народното дело (което винаги е мислено като многократно по-значимо от индивидуалното). От друга страна, той е обусловен с не по-малка сигурност от личността на самия Чинтулов, бивайки симптом за неговата необичайна човешка и творческа драма. Известно е, че поетът всячески избягва да афишира авторството си - по една или друга причина, според едни биографи от скромност, според други от страх да не бъде преследван. Така Добри Чинтулов често се подписва като "Аноним" или "Безимянний". Затова и е трудно да бъдат реконструирани същинските му творби, разпространявани на всичкото отгоре по памет или по преписи, които почти винаги са били "обогатявани" от възторжените преписвачи.