Стихове

Продуктов номер: 5794
Изчерпана

Автор: Флорбела Ешпанка
Категория: Португалска литература
Издателство: Карина М
Състояние: Нова книга
163 страници
меки корици
Първо издание: 2000
Народност: португалска
Преводач: Евелина Малинова

---

Флорбела Ешпанка /1894 -1930/ Забележителната португалска поетеса Флорбела Ешпанка е родена през 1894 г. във Вила Висоза. Животът и преминава под знака на редица трагични обстоятелства: тя е извънбрачно дете, непочувствало любовта на истинската си майка; баща и я признава за родна дъщеря години след смъртта и; нейният брат, към който е силно емоционално и даже майчински привързана, умира млад; поетесата има три брака, но никой и нищо не запълва, самотата, празнотата и дълбоката и неудовлетвореност от живота. Тя завършва Филологическия факултет в гр. Евора, а по-късно - право в Университета в гр. Лисабон. Различна от другите и неадаптивна, в отделни моменти от живота си тя изпада в депресии. Обстоятелствата около смъртта и говорят, че сама е посегнала на своя живот. Погребана е на рождения си ден през 1930 г. Преживе поетесата издава три стихосбирки -"Книга за Болката"(1919), "Книга на Тъжната Сестра" (1923) и "Разцъфнала степ" (1930). Останалите и сонети са събрани и публикувани посмъртно в "Реликви". Поезията на Флорбела Ешпанка излъчва дълбоко личен свят, изпълнен с много болка и страдание, с непреодолима самота и непрестанно търсене на истини и духовни стойности. Стиховете и излъчват извечната португалска тъга по далечни и истинни неща, своеобразно втъкана в чувствеността на южната и кръв и светоусещане. Същевременно това е и дълбоко женствена лирика - поетесата чувства, разбира и реагира с духа и сетивата на Жена. Изстрадани, изповедите и носят универсални преживявания, внушения и послания - близки и необходими в един свят, който продължава да страда, но и продължава да търси пътищата към любовта и хармонията. Форбела Ешпанка пише сонети, а това е жанр, който според известният ни поет и преводач Георги Мицков, често се ражда, когато чувството стане непосилно и е място, където е широко на душата и тясно на думите. Преведените творби целяха да бъдат най-близо до автентичния дух на поетесата, затова българският превод е почти буквален. Вярвам, че лириката на Флорбела Ешпанка не само ще разшири духовните хоризонти на българския читател, но и ще провокира нови, поетични преводи - израз на интереса както към необикновената личност на поетесата, така и към португалската култура. Евелина Малинова