Децата ни, не се наши деца. Копнежът на живота да възпроизвежда себе си, ги е създал. Да, те идват чрез нас, но не от нас и затова не ни принадлежат. Можем да им дадем любовта си, но не и мислите, защото имат собствени. Можем да подслоним тялото им, но не и душата, защото тя живее в къщата на утрешния ден. Дори и в сънищата си, там ние не можем да отидем. Възможно е да опитаме да сме като тях, но те да приличат на нас, е грехота да опитваме. Животът никога не върви назад и не спира при вчерашния ден...