Студии по лексикология

Продуктов номер: 26144
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: БАН Марин Дринов
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789543222740
310 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2011 год.
Народност: българска

---

Сборникът „Студии по лексикология" съдържа четири cтyдии, разработени от утвърдени и по-млади автори, сътрудници на Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Разработките са посветени на различни проблеми от съвременна ти българска лексикология, терминология, етнолингвистика.
Пространното изследване на Мая Божилова „Национално маркирана лексика в българския език" е принос към проучването на един въпрос, който (както личи от направения с подчертана ерудиция от авторката исторически екскурс) присъства като проблематика в различни езиковедски школи и течения от древността до наши дни: връзката език—етнос—култура с нейните две страни — антропоцентрична (универсална) и етноцентрична (национална). Студията има и лексикографска насоченост — пластовете от национално маркираната лексика в българския език се изследват като лексикографски тип лексика. Изследването е проведено със съвременна методология и представя оригинален модел за описание на националнокултурно специфичната лексика в езика. Авторката предлага оперативен метод за очертаване на границите на национално маркираната лексика, основан на концептуалното противопоставяне езиците: свой—чужд. Въз основа на постановките за езиковата картина на света като универсален антропологичен модел със специфични национални етнокултурни езикови стереотипи е представена схема на когнитивната таксономия в българската лексика с шест етнокултурни пласта. Във всеки един пласт могат да бъдат разположени таксономни редове (екстенсионални и интеисионални), изчерпващи цялата лексикална система на българския език.
Студията на Ванина Сумрова .Динамика при назоваването на лица жени в съвременния български книжовен език през последното десетилетие на XX век" разглежда актуални проблеми, свързани с промените, настъпили в българския език след 1989 г. В работата се представят измененията в една лексикосемантична група на съществителните имена за назоваване на лица жени. Използвайки материал главно от съвременния периодичен печат, авторката прави анализ на посочената група и я съпоставя със състоянието преди настъпилите езикови промени, източник за което са различи речници и научни публикации. Разглежданата лексика е подложен на многобройни класификации — словообразувателна, семантична, стилистична, хронологична и според отклоненията от книжовните норми. Представени са различните номинационни похвати при тези съществителните имена — словообразуване, вторична номинация, заемане, маскулинизация, евфемистично назоваване. Показани са причините за маскулинцзацията на съществителните имена и разнотипните фактори, които я определят. Разглежданите явления се интерпретират и от социолингвистична гледна точка. Отделено е място и за лексикографското представяне на посочената лексикосемантична група, като е обърнато внимание на трудностите в това отношение.
Обект на внимание в студията на Сия Колковска „Семантика и мотивираност на термините за процеси в съвременния български книжовен език" са характеристиките на семантичната категория процес, а също така и особеностите на изразяващите я термини, отнасящи се до две техни страни — семантика и мотивираност. Установява се кои са признаците, от които се състои семантичната категория процес, като се следва схващането, че нейното съдържание трябва да съответства на съдържанието на онтологичната категория процес, разграничават се три субкатегории на семантичната категория процес, респ. — три типа термини за процеси: термини за преднамерени процеси, термини за самоизвършващи се естествени процеси и термини за псевдоактивни естествени процеси. Значенията на термините за процеси се описват и класифицират чрез създадена за тази цел методика, съобразена с тяхната специфика, като описанието се извършва с помощта на два типа семантични модели. Въз основа на семантичното описание на термините се достига до изводи относно начина на организация на семантичното пространство процес.
Разглежда се и мотивираността на термините за процеси в определен аспект, свързан с това кои компоненти на техните значения служат като номинационни признаци. Установяват се някои тенденции на номинацията при разглежданите термини, свързани с предпочитане на определени номинационни признаци при образуването ма термини от някои групи.
Студията на Надежда Костова „Семантика на глаголите за движение в българския език" е насочена към глаголите, които с преките си лексикални значения представят собствено движение на субект в пространството. Тези глаголи, които образуват отделна семантична група в лексикалната система на езика, са изследвани чрез метода на компонентния анализ, валентната теория и принципа на падежа. По метода на компонентния анализ е обособена лексикосемантичната група на глаголите за движение в българския език и е направена класификация на тези глаголи според семантичните признаци в значенията им. Чрез теорията за валентността лексикалните значения на глаголите се разглеждат откъм иманентните им свойства за създаване на семантични връзки. Принципът на падежа представя семантичните отношения в значенията на глаголите за движение чрез падежа на аргумента, който запълва свободната позиция в семантиката на глагола. Така с падежната теория се проучва глаголното значение откъм семантичната му рамка. При системното разглеждане на глаголите за движение се установява, че едни и същи семантични отношения се повтарят на всяко ниво в йерархичната структура на лексикосемантичната група.
В заключение трябва да отбележим, че въпреки голямото забавяне в публикуването на предлаганите научни студии (обсъдени и приети за печат от Научния съвет на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин" преди около 10 години) тези изследвания продължават да са актуални със своята проблематика, идеи и методи.