Според мен предговор е необходим за по-лесното четене и разбиране на книгата, особено в моята творба където и аз не мога да се ориентирам в какъв точно стил е. Тя е себе си, както е модерно да се казва.
Действието се развива в три части. Следват приложения, които допълват идеята. Книгата не е автобиография, роман, енциклопедия или други традиционни определения.
Главният герой няма име, лице и държава. Не се знае точно в кое време се случват нещата. Читателят започва едно пътуване което не се знае къде ще го отведе.
Книгата е предназначена основно за мъже. Най-добре би било да се чете в спокойна обстановка, без присъствието на трети лица или включени електроуреди.
Пътуването започва с раждането на героя и свършва със някакви решения от негова страна. Хепиенд или трагедия липсват.
По време на пътя има много кръстопътища където четящия може да се отклони като си спомни неща от своя живот за да допълни картината. По този начин сам става автор.
Ще има доста битки и трудни ситуации, което няма да е безопасно, защото ние сме в книгата, не сме отвън като консуматори или критици а сме част от едно изследване на дългият път на живота.
Целта е преминавайки през личността на героя той да бъде опознат и донякъде разбран, след това читателят може да се изправи срещу него за да опита да го победи, доказвайки му, че нещата могат да се направят и по-добре. При втория прочит преминавайки по същия път ще може да отклонява от кръстопътищата и да се връща на точки избрани от него, по този начин създава свой собствен лабиринт.