Събрани съчинения 1951-1981

Продуктов номер: 5793
Изчерпана

Автор: Алешандре О`Нийл
Категория: Португалска литература
Издателство: Карина М
Състояние: Нова книга
357 страници
меки корици
Първо издание: 1998
Народност: португалска
Преводач: Здравка Найденова

---

Една от техниките, които експериментира О”Нийл е автоматичното писане — сюрреалистичен похват в най-висока степен, както го определя Брьотон в прочутия Манифест: "Чист психичен автоматизъм, чрез който искаме да изразим както устно така и писмено по един или по друг начин реалното функциониране на мисленето. Диктовка на мисленето при отсъствие на всякакъв контрол на разума и на всякаква нравствена или естетическа грижа". Психическият автоматизъм е проява на т.нар. сюрреалистическо прометейство, тъй като чрез тази техника поетите запознават хората с божествените възможности на света на съня и донасят на земята на обективното свещения огън на субективното, какъвто е ониричния живот. Но ако това прометейство обикновено се сочи като съвременно съживяване на фигурата на вдъхновения поет (този път не от Музата, а от подсъзнанието, от собствения му вътрешен модел), трябва да се отчита делът на труда и концентрацията, които правят в крайна сметка поетасюрреалист творец на думата. Както отбелязват Жерар Дюрозой и Бернар Льошарбоние, автоматичното писане налага значително усилие, за отстраняване на различните форми на цензура. Автоматичното писане се появява в две-три стихотворения на О”Нийл, като например в Несполучливи диалози), но то е много по-малко обичайна техника при него отколкото, например при Мариу Сезарини. О”Нийл използва по-скоро един вид словесна обективация на случайността и за мен едно от най-сугестивните заглавия в творчество му е Наблюдавано неконтролиране, формулировка, която в многозначността си може да се прочете и като програма за едно едновременно неконтролирано и наблюдавано писане. Един много по-чест ефект при О”Нийл е колажът. Става въпрос за похват, използван от художниците-сюрреалисти, който се състои в нареждане и залепване на платното едни до други на много материали и образи с различен произход (реклами, картини и т.н.), така че да се предизвика пълно объркване на сетивата, за което говори Рембо. Макс Ернст говори за хумора на колажите в "Отвъд живописта" като показва, че те са изблик на ирационалното и на необичайното. В литературен план, техниката на колажа намира еквивалент, когато най-различни образи и думи се привличат и съединяват, "правят любов", както казва Брьотон. Примери за този похват в поезията на О”Нийл са Описите -стихотворения, в които се натрупват и блъскат в привидна анархия различни образи, с един финален ефект — безсмислицата (каквито са именно отсъствието на логически контрол и началото на лудостта, експериментирани в реалния живот или в изкуството от сюрреалистите). Ефектът на безсмислицата се вписва в една древна традиция, която води началото си от средновековните Narren до описите на Превер.