СЪДБА НА ПТИЦА Съдба на птица си избрах. По-хубаво от туй едва ли дедите мои са мечтали, Живели в глухота и страх. Сърцето ми тупти и пей , изгряло върху клонка млада; и тази крехка серенада зелената гора люлей. Съдба на птица си избрах! И ако някой ден чудесен пресекне звънката ми песен и се превърна в шепа прах; ще бъде приказно тогаз – звук от стиха ми да намери сърцата ви и да трепери на листите в самия глас.