ПРЕДГОВОР През август 1886 г. княз Александър Батенберг абдикира от българския престол. В България настъпва "политическата криза 1886-1887 г.", изхода от която политическите сили очакват като начало на тенденция към перспективно политическо и икономическо развитие на страната ни. По решение на Регентството през ноември 1886 г. тричленна делегация, представляваща Великото народно събрание, заминава за Европа. В състава й влизат д-р Константин Стоилов, Димитър Греков и Константин Хаджикалчов. Тя трябва да спечели дипломатическа подкрепа в големите европейски държави за българската кауза и да определи приемлива кандидатура за княз. След отпадането на най-сериозния претендент - Валдемар Датски, в края на есента през 1886 г. княз Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, подкрепян тайно от Австро-Унгария, дава надежди, че може да дойде в България и без одобрението на Русия, но с поддръжката на други велики сили. До пролетта на идната година той остава единственият сериозен кандитат за българската корона. Фердинанд Леополд Мария е роден в замъка Кобург край Виена през 1861 г. Дете е на Август Лудвиг Виктор, херцог Сакс-Кобург-Готски и на принцеса Клементина Бурбонска и Орлеанска. Расте и учи във фамилните замъци в Ебентал и Виена. Направено е всичко, за да бъде образованието му в крак с времето. Фердинанд проявява наклонност към природните науки. Завършва и военно училище, след което е зачислен в австро-унгарската армия като подпоручик. Там го "откриват" българските "сватовници".