ВЪВЕДЕНИЕ Теорията на превода е, и не е, нова научна област. Макар че от 1983 година съществува като отделен раздел в Международната библиография на Асоциацията по съвременни езици (MLA е най-авторитетната организация на учените-филолози в Северна Америка), тя е стара като Вавилонската кула. Някои литературоведи твърдят, че никога не са чували преводът да е бил самостоятелна дисциплина. Други, дори и да превеждат, твърдят, че знаят всичко, което им е необходимо. Всеки "монолингвист" може да твърди, че не се нуждае от преводна теория; при все това преводът е присъщ на всеки език, поради взаимоотношенията му с други значещи системи, както отминалото, така и от настоящето. Макар че в академичните среди теорията на превода се смята за маргинална дисциплина, тя е централна за всеки интерпретатор на литературни произведения. А в един исторически период, който се характеризира е разнообразие от литературни теории, теорията на превода придобива все по-голяма значимост за тях.