Свещените дворци на българските канове

Продуктов номер: 16744
Изчерпана

Автор: Тодор Чобанов
Категория: Археология | Архитектура | Балканският полуостров преди Аспарух
Издателство: Агато
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548761826
604 страници
твърди корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

Книгата е номинирана за Национална награда „Христо Г. Данов” 2009 в раздел „Хуманитаристика” ПРЕДИСЛОВИЕ В последните години българската история е предмет на непрестанни търсения, в които се впускат и специалисти, и любители. Интересът е подхранван от новите открития, дело на няколко поколения археолози. От друга страна навлизането на информационните технологии и интернет направиха достъпни ценни данни, които доскоро бяха неизвестни за науката. Разбира се, централен въпрос на изследванията е темата за културата на прабългарите. В диренията на митичната прародина постоянно се забравя, че преди да дойдат на Балканите, те векове наред обитават в региона на север от Кавказ и Черно море. Именно тук е истинската и познаваема прародина, от корените на която се ражда Дунавска България. Преди този период прабългарската култура трудно може да се отдели от общия скито-сарматски масив. Настоящото изследване, продукт на повече от десет години работа, е фокусирано върху дворцовата архитектура на прабългарите на Долния Дунав - ранносредновековен културен феномен, представляващ една от най-големите загадки на прабългаристиката въобще. Изследването е представено в три глави. Първата от тях разглежда важния въпрос за завареното наследство в балканските провинции на Византия и влиянието му върху прабългарската елитарна култура. Тази част от работата може да се стори безинтересна на читателите, но тя е важна и необходима, тъй като по естествен път води до втората и третата глава. Във втората глава се спирам на въпроса за корените на прабългарската дворцова архитектура. Тук е сърцето на изследването и именно тук се обръща най-голямо внимание на „кавказката прародина" на прабългарите. Наред с археологическите и архитектурни доказателства са привлечени и други, свързани с вкусовете, с разбиранията на елита, с митологията и т.н. Читателят ще бъде запознат с не толкова известни източници за прабългарската история и култура, пренебрегвани по една или друга причина в досегашните проучвания. Третата глава е посветена на „изявата" или осъществяването на дворцовата архитектура на българското езичество. Тук са представени най-важните монументи на Плиска и Преслав, дискутирани са техните особености и за първи път детайлно са анализирани аналозите на прабългарските дворци от други културни ареали, познаването на които е от голямо значение за „разшифроването" на елитната езическа култура на Долния Дунав. Използвам случая да изкажа огромна благодарност на всички, които направиха възможно издаването на тази книга. На първо място трябва да благодаря на големите български учени, които с ценните си съвети и коментари подобриха достойнствата на разработката и подпомагаха нейното написване - Стефка Ангелова, Станислав Станилов, Рашо Рашев, Маргарита Ваклинова, Людмила Дончева-Петкова. Рашо Рашев ни напусна скоро след като написа задълбочена рецензия на изследването, която сама по себе си представлява научен бисер. Безкрайно скърбим за него. Трагичната му гибел ни лиши от най-големия познавач на прабългарите на нашето време, в който младите учени виждаха модел за подражание и чийто фундаментален труд ще дава още дълго насоките на проучванията. Изказвам специална благодарност на фонд „13 века България" и на неговия директор Тошо Пейков. Без подкрепата им настоящото издание може би нямаше скоро да види бял свят. Г-н Пейков е и автор на великолепните цветни фотоси от Мадара, Плиска и Преслав, които обогатяват изследването и му придават художествени достойнства. Огромни благодарности заслужава и екипът на моя издател - „Агато", които се нагърбиха с нелеката задача по обработката на текста и илюстрациите. Завиждам им за търпението и съм им признателен, както са им благодарни и много други мои колеги, тъй като тяхната научна издателска дейност не носи никакви пазарни измерения и има подчертано благотворителен характер. Най-накрая трябва да благодаря на Ралица Узунова за непрестанната и безрезервна подкрепа, която ми оказваше при написването на книгата. Без нея сигурно нямаше да имам силата да продължавам да се занимавам с наука.