Вторият том на „Световна литература за деца и юноши" представя съвременни автори, много от които са носители на отличия в областта на литературата, илюстрациите и филмовото изкуство за деца. Изданието започва с Елинър фърджън, английска писателка, авторка на романи, пиеси и мюзикли. Тя е първият лауреат на международната награда „Ханс Кристиан Андерсен", учредена през 1956 г. за автори и от 1966 г. за илюстратори на книги за деца. Обемът на статиите за отделните автори е неравностоен, продиктуван от количеството преводи на техните произведения. Английската писателка Елинър Фърджън, холандската писателки Али Шмит са по-малко популярни у нас и статиите за тях са по-кратки от тези за професора по староанглийска литература Джон Толкин, за немския писателя Ерих Кестнер, създал школа в немската литература за деца, за метода на бинома, с който децата създават творчество на Джани Родари, или за Астрид Линдгрен, една от културните емблеми на Швеция. Включените автори и произведения са симптоматични за тенденциите на развитие в съвременната световна литература за деца. Това са фундаменталните научни открития за приказката на Владимир Проп и Жан-Франсоа Лиотар, допълнени с приказните модификации на Линдгрен, Толкин, Роулинг. Авторите и произведенията показват богатството на съвременните жанрове: научната фантастика за деца на Джон Уиндъм и Рей Бредбъри; комиксите на Уолд Дисни и екшън комиксите за Супергероя на Сийгъл и Шустър; хумористичните разкази за ученици на Рьоне Госини; приказките на абсурда за деца на Йожен Йонеско; антиутопичният роман за жестоката природа у децата на Уилям Голдинг; модернистичната приказка на Екзюпери; психологическата приказка на бразилската писателка Лижия Нунис; новите вариации по класически сюжети на Жак Превер, Никос Казандзакис, Алексей Толстой; сюжетните компютърни игри на Джо Дивър; неочакваните романи за детето магьосник на Джоан Роулинг. Присъстват мултимедийни автори като Джордж Лукас, който влияе на няколко поколения с киносериала „Междузвездни войни", познат по-късно и в книжен вариант; романтичната фентъзи поредица за „Властелинът на пръстените" на Джон Толкин, смесил границата между действителността и литературата; обемните романи с продължение за Хари Потър на Джоан Роулинг, която върна децата към четенето на книги. Присъстват и писатели от съседните страни като Мария Дюричкова, Десанка Максимович, Никос Казандзакис. Писателят от Япония Йошихико Фунадзаки отбелязва присъствието на източните писатели в европейските класации на изтъкнати писатели. Съвременните писатели разкриват талант и като илюстрират собствените си произведения, подобно на Хю Лофтинг, Екзюпери. Прозата за съвременните деца и юноши на Толкин, Пратчет, Роулинг не оставя читателите равнодушни и предлага фентъзи книги за всякакви вкусове. Поезията за най-малките на Алън Милн, Джани Родари, Джеймс Крюс е близка до Виталността на децата и до естествените им творчески попадения. Поезията за по-големите на Кестнер е биографична и директна. Превер вълнува с избухването на моментни чувства, нетипични сравнения и социална отзивчивост. Поетичната проза на Екзюпери се превръща в класика на литературата за деца. Драматургията на Фърджън придава сценична яркост на класиката за деца и я представя в нова светлина. Нейната Пепеляшка идва от страната Никъде, където се вихрят весели песни и танци. Голяма част от писателите, които създават ярката съвременна литература за деца по професия са юристи, лекари, актьори, философи, изкуствоведи, преподаватели, учители. Темите и идеите на Уилям Голдинг, Мишел Турние, Йожен Йонеско обхващат различни области от живота и свързват литературата за деца с търсенията в съвременната наука и изкуство. Литературните герои стават част от съвременната култура и понякога добиват по-голяма известност от техните създатели. Такива са Мечо Пух, Мери Попинз, Доктор Дулитъл. Тези герои изразяват красотата на вечните литературни идеи и се превръщат в основа за нови книги с философски размисли в „Пух и философите". При работата по втория том съществена помощ ми оказаха посланикът на Република Словакия у нас, Негово превъзходителство Михал Коттман, преводачите г-н Емил Кудличка, г-жа Анни Сталева, г-жа Надя Попова, журналистите г-н Васил Микулаш и г-н Румен Белчев, г-жа Ивона Тачева от библиотека „Нордика", г-жа Ирина Александрова, директор на детския отдел към Столична библиотека, преподаватели и колеги от факултета по начална и предучилищна педагогика: проф. Буян Филчев, доц. д-р Божанка Константинова, Ирина Драголова, Весела Манолова, както и студенти от ФНПП и специалност Скандинавистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски", на които изказвам своята благодарност.