Стефан Стамболов трагично слиза от политическата сцена след около две десетилетия активно участие в нея. Освен като революционер, политически и държавен деец Ст. Стамболов се изявява и като поет и публицист. Поетическото му творчество не е голямо по обем, няма и особени художествени стойности. Въпреки това името му като поет нашумява още по време на Възраждането. Показател за това е фактът, че през 1875 г. не кой да е, а Христо Ботев го приема за свой съавтор в издадената от тях стихосбирка "Песни и стихотворения". И още нещо - някои от стихотворенията на Ст. Стамболов, превърнати в песни, се пеят по време на Априлското въстание 1876 г., а което е още по-изненадващо — тях ги запяват и четниците на Хр. Ботев при слизането си на Козлодуйския бряг. През 1877 г. излиза и първата самостоятелна стихосбирка на Ст. Стамболов, която след това претърпява още едно издание през 90-те години на XIX в., а след това и още едно след почти цяло столетие. Следва да се каже още веднъж, че въпреки тези издания все още не е решен в задоволителна форма въпросът с точния брой на неговите поетични творби. Изявите на Стамболов като журналист също датират от последните няколко години на Възрожденската епоха. По това време той сътрудничи на няколко вестника, някои от които са редактирани от Хр. Ботев. През лятото на 1876 г., когато след неуспеха на Априлското въстание емигрира отново в Румъния, приема предложението на стария Блъсков да го замести в редактирането на последния Ботев вестник - "Нова България". С тази дейност той се занимава до окончателното спиране на вестника - пролетта на 1877 г.